Джон Апдайк - Заека се укроти

— Действително ли бяха толкова страхотни, Хари? Нелсън ги ненавиждаше. Защо да не вземем американски франчайз — нали Детройт уж се завръща с пълна сила?

— Не толкова пълна, че да може да си позволи Нелсън Енгстръм.

Тя се преструва, че се шегува, и казва:

— О, колко си ужасен! — След това поглежда към лицето му, стряска се и се натъжава от това, което вижда там. Прекосява кухнята, протяга се и докосва лицето му.

— Хари — казва тя. — Ама ти наистина го приемаш навътре. Недей. Татко казваше „За всеки късмет има беда, и за всяка беда има късмет“. Нелсън ще се прибере след седмица, а дотогава всъщност нищо не можем да направим.

Зад щорите на кухненския прозорец, в които непрекъснато се блъскат нощни пеперуди, ранната августовска вечер има онзи типичен за сезона смесен оттенък, когато светлината се отдръпва, а лятната топлина остава. Със скъсяването на дните мъртвата трева постепенно изсъхва, щурците свирят още по-силно, дори през това лято на обилни дъждове, гръмотевични бури и краткотрайни наводнения. Хари не си спомня да е имало друго такова в Даймънд Каунти. Забелязва, че няколко кафяви листа са се отронили от плачещата череша отвън на двора, а отрупаните с цветове стъбла на виолетовата хоста също умират. В усещането си за изолация и апатия се чувства привлечен по-близо до земята, познатата майка, която все още съхранява детството му в полите си, в сенките под храстите.

— Мамка му — казва той, думи, които за него са заредени с магия от онази нощ преди три месеца, когато Пру ги бе използвала, за да обяви отчаяното си решение да преспи с него, веднъж. — Какви планове може да има Нелсън? Ще има късмет, ако се отърве от затвора.

— Не можеш да идеш в затвора за това, че си крал от собственото си семейство. Имаше здравословен проблем, беше болен по същия начин, както и ти беше болен, но при него ставаше въпрос за пристрастяване, а не за ангина. И двамата оздравявате.

Все по-често сякаш долавя в думите й други гласове, мнения и някаква мъдрост, натрупана далече от него.

— С кого си говорила? — пита я. — Звучиш като всезнайката Дорис Кауфман.

— Еберхарт. Не съм говорила с Дорис от седмици. Но с някои от жените, дето карат програмата за недвижими имоти, след часовете ходим до едно местенце на Пайн стрийт, където няма много пропаднали типове, поне не и късно вечерта, и една от тях, Франси Алварес казва, че трябва да гледаш на всякакво пристрастяване като на заболяване, все едно са болни от грип, иначе ще се побъркаш, ако обвиняваш пристрастените около себе си, сякаш могат да променят нещо.

— И какво те кара да мислиш, че лечението на Нелсън ще е успешно? Само защото ни струва шест хилядарки, за хлапето това нищо не значи. Той отиде там само докато нещата утихнат. Ти самата ми каза, как веднъж ти е казал, че обича коката повече от всичко на света. Повече от теб, мен и собствените си деца!

— Е, понякога в живота се налага да се откажеш от нещата, които обичаш.

Чарли. За това ли мисли, та гласът й звучи така искрено, така тъжно мъдър и мъдро твърд? Очите й в този момент, в умиращата августовска светлина, притежават някаква тъмнина, която го приканва да сподели мъдростта, която животът й като жена й е дал. Пръстите й отново докосват бузата му, докосване като от муха, когато се опитваш да заспиш, а тя непрекъснато каца на лицето ти, гъделичка кожата тук и там. Дразнещо е; опитва се да се отърси от нея с рязко извъртане на главата. Тя дръпва ръката си, но продължава да го гледа все така сериозно.

— Всъщност за теб се притеснявам повече, отколкото за Нелсън. Връща ли се ангината? Запъхтяването?

— По някое прорязване от време на време — признава той. — Но от хапчето ми минава. Просто ще трябва да свикна.

— Чудя се дали не трябваше да си направиш байпаса.

— И балончето беше достатъчно ужасно. Понякога имам чувството, че са го забравили в мен.

— Хари, поне трябва да се движиш повече. Ходиш от агенцията до телевизора в кабинета и после в леглото. Вече изобщо не играеш голф.

— Е, вече не е забавно, откакто я няма старата банда. Хлапетата от „Летящия орел“ не желаят старец в четворката си. Във Флорида ще започна пак.

— За това също трябва да поговорим: Какъв е смисълът да получа лиценз за търговец, ако веднага след това заминем за Флорида за шест месеца? Никога няма да мога да си изградя име в района.

— Име в района си имаш предостатъчно. Дъщеря си на Фред Спрингър и жена на Хари Енгстръм. А сега си и майка на прочут кокаинов наркоман.