Джон Апдайк - Заека се укроти

Хари слага върху него голямата си длан и казва:

— Е да, ама счетоводителите, които ние наехме, ви съобщиха всичко това. А не че „Спрингър Моторс“ като фирма се опитва да измами някого. Това е шибана необичайна ситуация, която просто възникна, но вече я поправяме. Синът ми има проблем с наркотиците и наел един мошеник за главен счетоводител, и заедно окрали всички ни. И Брюърския Тръст, също, с друга схема — използвали един мъртъв приятел, за да купуват коли, можете ли да повярвате? Но чуйте — жена ми и аз — технически тя е собственикът тук — имаме всички намерения да изплатим на Мид-Атлантик Тойота всеки цент, който дължим. А и бих искал да видя, някой друг път, как изчислявате тая лихва.

Господин Шимада се обляга леко назад и изнася най-кратката си реч:

— Кога?

Хари се хвърля с главата надолу.

— В края на август. — След три седмици. Вероятно ще трябва да вземат банков заем, а Брюърският Тръст и без това вече ги е погнал. Е, нека счетоводителите на Дженис да измислят как да се оправят като са толкова умни.

Господин Шимада премигва зад плоските лещи, поставени дълбоко в плоското му лице, и като че ли кима в съгласие.

— Краят на август. Лихвата се изчислява при дванайсет процента месечно сложна лихва, като при стандартен заем от Тойота Мотър Корпорейшън.

Той щраква куфарчето си и успява да го закрепи изправено върху ръба до стола си. Поглежда косо към снимките в рамки върху бюрото на Дженис: Дженис, когато все още беше с бретон, в отрупана с пайети рокля от преди три-четири години, преди да тръгне за новогодишното празненство на Валхала Вилидж, осветена със светкавица цветна снимка, направи я Фърн Дрексел с апарата Никомат, който Бърни тъкмо й бе подарил за Ханука, и която бе излязла учудващо добре, лицето на Дженис, изпълнено с очакване за празненството, изглежда по-младо от възрастта й, леко осветено и извън фокус, и ентусиазирано; снимка на Нелсън от церемонията по дипломирането от гимназията, със сако и вратовръзка, но с коса до раменете, дълга като на момиче; и останала от владението на Нелсън над това бюрото, нагласена черно-бяла снимка на Хари в баскетболния му екип, вдигнал топката над лъскавото си дясно рамо, сякаш се кани да забие, косата му късо подстригана, очите сънени, а на потника му е изписано „MJ“.

Леко отпуснатата поза на господин Шимада върху стола сочи за ново, не така официално ниво на разговора.

— Младите хора в днешно време са много интересни — решава да каже той. — Не ги е страх, че ще умрат от глад, както през цялата човешка история. Не ги е страх от ядрената бомба, както доскоро. Но от нещо ги е страх — не са щастливи. И в Япония също. Сините джинси, рок музиката не правят достатъчно щастие. Преди в Япония много прости неща правеха хората щастливи. Лунната светлина върху езерото в определен момент. Щурците в бамбуковата горичка. Много малки неща носят много големи чувства. Япония е малка островна държава, не като САЩ. Няма петролни кладенци, няма големи пространства. Имаме само своите хора, тяхната дисциплина. Като живея вече пет години в Калифорния, съм разочарован от липсата на дисциплина в американците. Много добри качества, разбира се. Добър тенис, добри сърца. Много забавления. Имам много скъпи американски приятели. Те винаги ми се извиняват за концентрационните лагери за японци по времето на Франклин Рузвелт. Винаги им казвам, изненадан: „Било е война!“. По време на война на хората трябва дисциплина. Не само при война. И мирът е вид война. Сега се борим не срещу американците и британците, а срещу „Нисан“, „Хонда“, „Форд“. Агенцията на „Тойота“ трябва да е място на дисциплина, на ред.

Хари чувства, че трябва да го прекъсне, не му харесва накъде бие този монолог.

— Ние смятаме, че агенцията е точно това. Продажбите се качиха с осем процента това лято, в крак с общонационалните тенденции. Винаги казвам на хората: „Тойота“ се грижи за нас, и ние се грижим за „Тойота“.

— Вече не, съжалявам — казва простичко господин Шимада и продължава. — В Съединените щати, смайва ме тази битка между реда и свободата. Всеки говори за свобода. Всички вестници, телевизията, всички хора, всички, много любов, и приказки за свобода. Скейтбордистите искат свобода да използват алеите по плажовете и да бутат възрастните хора. Черните хора с касетофоните искат свобода да изразяват себе си със свръхзвукова шумотевица. Мъжете искат свобода да носят оръжие и да стрелят по другите по магистралите като за спорт. В Калифорния много ме смайват кучешките лайна. Навсякъде кучешки лайна, кучетата явно имат важната свобода да серат навсякъде. Кучешката свобода е по-важна от чистата трева и тротоар. В САЩ Тойота Къмпани се надява да направи острови на реда в океана на свободата. Надява се да постигне правилен баланс между потребностите на външния свят и потребностите на вътрешната същност, между това, което в Япония наричаме гири и нинджо. — Той се навежда напред и сред проблясването на белите му ръкавели почуква листа с цифри върху бюрото на Хари. — Твърде много безредие. Твърде много кучешки лайна. Плащате до края на август и няма да подвеждаме под съдебна отговорност за криминална дейност. Но няма вече Тойота франчайз за „Сингър Моторс“.