Джон Апдайк - Заека се укроти

За да успокои болката, започва да плеви лилиите и виолетовата хоста. Там, където някой процеп е позволил на светлината да въздейства върху песъчливата почва, са поникнали звездица и плевели, а тученицата с кухите си червени стъбла покрива земята с пищни зигзагообразни ивици кръгли листа. Плевелите също си имат свой стил, свой характер, който възразява срещу градинаря, замаян от задачата. Керастиумът е лесен плевел, не разранява ръцете като магарешките тръни и репея и лесно се изкоренява; знае кога всичко е свършено и се предава с желание, докато дивата краставица все се пречупва в някоя от многобройните си стави, а киселецът и отровният бръшлян се стелят по земята като плъзнали болести, за които няма лек. Плевелите не знаят, че са плевели. В безопасност до ствола на плачещата череша един стрък синя маруля е пораснал близо два метра и половина, по-висок е от него. Спомня си онези дни, преди цяла вечност, когато бе градинар на госпожа Смит сред нейните рододендрони, единствения път, когато се бе чувствал здраво пуснал корени в работата. Хубав силен млад мъж, го бе нарекла тя накрая, сграбчила го в ноктите си.

На пресечка и половина разстояние, движението по Пен булевард мърмори и съска, от време на време мъркането му се нарушава от внезапното разтърсване и стържене на някой огромен камион, който сменя предавки, или от разгневен клаксон, или виещ хленч на линейка, откарваща някой беден нещастник в болница. От време на време, докато караш по страничните улички, виждаш такива сцени: как изнасят някоя немощна стара дама на носилка надолу по стъпалата на верандата й като забавено спускане с шейна, косата й е спусната, устата без протеза, очите са се втренчили към небето сякаш в желанието да се отрекат от тялото си; или как натоварват някой червендалест пътник през двойните метални врати, а изоставената му спътница подсмърча по халат на тротоара, а лекарите се скупчват около тялото му като бели лешояди над мърша. Заека е забелязал някакво замръзнало спокойствие в подобни смъртни живи картини. Някакво достойнство у обречения, чийто миг най-после е настъпил; някаква безвъзвратност, която изолира трупа като осветена от прожектори детска люлка. Очакваш, че хората ще приемат нещата по-зле, отколкото всъщност се получава. Не пищят, не хулят Бог. Свиваме се в себе си, мисли си. Превръщаме се в безчувствени вързопи изтощени нерви. Червеи в края на кукичката.

Далеч от другата страна на реката, в сърцето на Брюър, вие сирена. Горе, в небето, което събира облаци за утрешния дъждовен ден, малък самолет бръмчи, докато се спуска към летището отвъд панаира. Хари незабавно се бе влюбил в закътаността на къщата: не много отдалечена от цялото това движение и същевременно не толкова лесна за откриване в дъното на сляпата чакълена уличка; скрита с този странен номер сред по-забележителните къщи на богаташите от Пен Парк. Винаги е презирал тези сноби, а сега е на безопасно място сред тях. Когато паркира в алеята, когато работи отзад в градината, когато гледа телевизия в кабинета си с прозорците с ромбоидни стъкла, Заека се чувства в безопасност като в хралупа, където гладните сили, които вилнеят из света, не биха се сетили да го търсят.

Дженис спира с перленосивото камри комби. Идва право от следобедния курс в клона на Университета на Пенсилвания на Пайн стрийт „Математиката при недвижимите имоти — основи и приложение“. В ученически тоалет от сандали и лятна рокля с цвят на пшеница, с бяла жилетка от рехава плетка, метната върху раменете, челото й, освободено от онзи бретон ала Мейми Айзенхауер, изглежда елегантна и нагласена, и по-млада, отколкото е всъщност. Всичко, което носи напоследък, е с подплънки; даже жилетката върху раменете й. Приближава се към него сякаш през огромно пространство в този малък двор от един декар, като че ли имотът им се е разраснал от взаимната им отчужденост. Нетипично поднася лице за целувка. Носът й е хладен като на игриво кученце.

— Как беше курсът? — пита той покорно.

— Бедният мистър Листър изглежда толкова тъжен и загрижен напоследък — казва тя. — Брадата му изведнъж цялата посивя. Смятаме, че жена му възнамерява да го напусне. Веднъж дойде в часа и се държа много надуто, така решихме всички.

— Всички вие се превръщате в доста гадна групичка. Тия курсове няма ли да свършват? Идва Денят на труда.

— Бедният Хари, чувстваш се изоставен, нали? Какво смяташ да правиш с всичките тия клони, дето си ги изрязал? Колквицията изглежда съвсем обезобразена.