Джон Апдайк - Заека се укроти

Докато следобедът преваля в посока към Файетвил, Северна Каролина, където има хотелче от веригата Комфорт Ин, в което са отсядали с Дженис предишни години, чува нещо невероятно по радиото в колата. Прекъсват поредица от класически суинг парчета от четирийсетте, за да съобщят, че Бартлет Джамати, комисионер по бейзбол и бивш ректор на университета Йейл, е починал от сърдечен удар на острова Мартас Винярд, Масачузетс, късно същия следобед. Пийт Роуз отвръща на удара, мисли си Заека. Професор Джамати, който бил едва на петдесет и една години, полегнал след обяд в лятната си къща в Едгартаун и в три часа бил открит от съпругата и сина си със спряло сърце. Едва на петдесет и една години, мисли си Заека. Полицията откарала Джамати в болница Мартас Винярд, където се мъчили над него в продължение на час и половина; спешният екип на няколко пъти успявал да възстанови сърдечния ритъм, но в крайна сметка Джамати бил обявен за мъртъв. Това миниатюрно електрическо потръпване, без него сме само гниещо месо. Едно от първите неща, които трябва да направи във Флорида, е да си запише час при доктор Морис, за да не попадне в лапите на онзи австралиец с хищното лице, доктор Олман. Умира да забие нож в мен. Джамати бил преподавател по английски език в Йейл и станал най-младият ректор в историята на университета, и за единайсет години успял да обърне тенденцията в университета към финансов провал и академична посредственост. Като президент на Националната лига предизвикал гнева на някои от играчите, тъй като експериментирал със страйк зоната. Като комисионер краткият му пост бил доминиран от аферата Роуз, чието решение преди седмица поставило Джамати в очевидно силна позиция. Бил едър мъж и страстен пушач. Аз поне не пуша. А сега една песен, която нашите слушателите се уморяват да поръчват, „В настроение“.

Файетвил навремето бил развратен град, с всичките войници от Форт Браг, спомня си Заека от някакъв откъс от „60 минути“, който бе гледал някога. В центъра имало няколко улици с киносалони за порнофилми и долнопробни хотелчета, които в отчаянието си управниците на града напълно разрушили и превърнали мястото в парк. След вечеря от пържени скариди с кръгчета лук и бял хляб, изпържен от едната страна, явно някакъв южняшки деликатес, в хотела на Комфорт Ин — в един от онези ресторанти, в които студеният бюфет е с размерите на малко кафене, така че докато си седиш и чакаш сервитьорката, се чудиш дали всъщност не се минаваш, като не си взимаш — Хари тръгва с тъмносивата си селика, неговия личен Батмобил, към центъра на развратния Файетвил. Единственото развратно местенце, което намира, е тъмна, широка улица с чернокожи, които се мотаят тук-там из входовете, чакат някаква информация, някакво събитие отвън. Няма проститутки с впити панталони или спортни клинове, само един едър бял мъж с червена брада и кожени дрехи с капси, който непрекъснато форсира мотора си, върти дръжката за газта и произвежда невероятен шум. Черните дори не мигват. Продължават да чакат. Въпреки че е вечер, тъмният въздух е горещ, те се движат в него вяло, като болни риби, ръцете им се люлеят в китките в типичния ъгловат маниер на чернокожите.

Обратно в дългата стая със слаба миризма на прах от килима, със стени, боядисани изцяло в жълто, и корнизите, и тръбите, и отдушниците на климатичната система, Заека се чуди дали да не добави 5,50 долара към сметката си, за да гледа нещо, озаглавено „Развратни домакини“, но вместо това гледа безплатно откъси от „Съвършено непознати“ (тия двама мъже, дето живеят заедно, го карат да се чувства някак неловко, въпреки че единият от тях е смешен руснак), а после някакъв извънсезонен футболен мач между Сийхоукс и Фортинайнърс. Проблемът при тези умерено порнографски филми по хотелските канали е, че в случай че някое четиригодишно хлапе с родители адвокати случайно натисне правилното копче, показват цици и задници и дори по малко пубисно окосмяване, но без истински путки и курове, никакви курове, нито твърди, нито меки. Дразнещо е. Оказва се, че само куровете ни интересуват. Искаме да ги видим. Може би всички сме обратни, и той цял живот е бил влюбен в Рони Харисън. Хубаво бе, когато днес Пру отново се изпусна с онова „Мамка му“, а после „Недей да ни дразниш“. И онзи равен тон на жена към мъж, сякаш я бе прегърнал, и гласът й се укротяваше в първичния им контакт, кур в путка, прецакваха Нелсън. Когато най-после е в леглото, в тъмното, мастурбира, като си представя, че е с двойка шоколадови проститутки от стария Файетвил, просто за да си докаже, че е жив.