Джон Апдайк - Заека се укроти

С приближаването към Балтимор блоковете се увеличават, сгъстяват се, отрупват цели хълмове и долини, пастелни стълбища от джинджифилово тесто, с невидими хора. Шосе 83 завършва плавно в 655-то и заедно с всички хора по вратовръзки, тръгнали за работа, той бръмчи по околовръстното, бори се за свое място в света, сякаш все още го заслужава. След това хваща 95-то, което ще му бъде втори дом по целия път до Флорида. Около Вашингтон има два маршрута, с Дженис са ги пробвали и двата, а досадно обиграните шофьори в блока им във Флорида, като Силбърстайнови, твърдят, че шосе 495, което заобикаля от север и запад, всъщност е по-бързо, но на Хари му харесват мимолетните гледки, които се разкриват към паметниците, ако продължиш на изток по шосе 95 и прекосиш Потомак по широк мост, към Александрия. Замръзналото далечно сърце, бяло като сладолед, на великата наша република.

След мегаполиса Вирджиния му се струва пасторално пуста. Нивите изглеждат по-големи, отколкото в Пенсилвания, хълмовете по-полегати и по-открити, с ливади и коне, с благородна мъгла във въздуха, от време на време внушителна къща с колони като пейзаж, избродиран върху покривка от неомъжената дъщеря на някой робовладелец. Военен полъх: Опитно поле на форт Белвас Енджиниър; База на морските сили в Куонтико. Хари се замисля за службата си във войската, споменът се връща като лирична мека светлина, прозрачното трептене на строените, лишени от физиономии мъже, необичайният покой, породен от липсата на необходимост да взимаш решения, от чуждото нареждане какво да вършиш. В много отношения войната е облекчение. Без студената война какъв е смисълът да си американец? Все пак успяхме да ги удържим. Разбихме ги тези глупаци. Хитлер, Сталин, а сега и Горби. Историята ще помни дори и да не ни е благодарна. В историята има твърде малко благодарност. Жестока е. Вече е трудно да намери радиостанция без кънтри музика или религия. „Молете се за трудните бракове“ — нарежда един проповедник, дрезгавият му, кафяв като меласа глас идва толкова от дълбоко, че можеш да си представиш затворените му очи и потта по слепоочията му. „Молете се за съпрузите християни, изложени на стрес, за съпругите християнки, разтревожени за мъжете си; молете се за всички заложници, за затворниците в затвора, за жертвите на гетата, за всички болни от СПИН“, Заека изключва станцията и решава да се обади вкъщи, когато спре да обядва.

Колко много реки има! След Потомак идват Акотинк, Похик, Ококуан, Рапаханок, Памунки, Ни, По, Мата, Саут Ана. Мостовете със същите имена са просто мигове върху магистралата. Изреждат се имената на невидими градове: Масепонекс, Лейдисмит, Сидър Форкс. На север от Ричмънд все по-гъсто пръснатите колиби отбелязват началото на истинския Юг, на провинциалните чернокожи. Хари спира пред ресторант от веригата Хауърд Джонсън в покрайнините на Ричмънд. Ушите му бучат, глезенът на крака, с който натиска газта, го боли, вратът му е вдървен, горещината се е покачила с няколко градуса от сутринта на паркинга на мотела. В климатизирания ресторант разни търговци с куфарчета са заели всички телефони. Поглъща твърде много храна и изяжда последното пържено картофче от гарнитурата към безвкусния хамбургер, като го хваща с пръсти и обира солта, както прави внукът му Рой, а след това си поръчва ябълков пай, за да види дали във Вирджиния го правят по-различно. По-сладък и лепкав и му липсва канелата, която поръсват в Пенсилвания. Когато плаща сметката, вече има свободен телефон и с приготвените три долара на монети от 25 цента той набира. Не сивата варовикова къща на Франклин Драйв, а къщата, в която живееше по-рано, къщата на Спрингърови в Маунт Джъдж.

Вдига малко момиче. Операторът се намесва и Заека слага монети за триминутен разговор. Казва:

— Здравей, Джуди. Дядо е.

— Здравей, дядо — казва тя съвсем спокойно. Може би снощните разкрития все още не са достигнали до нея. Или може би децата на тази възраст са толкова невинни по отношение света на възрастните, че нищо не ги изненадва.

— Как върви? — пита той.

— Добре.

— Радваш ли се, че училището започва следващата седмица?

— Горе-долу. Лятото взе да става скучно.

— Как е Рой? И на него ли му е скучно лятото?

— Той е толкова глупав, че не знае какво е скучно. В момента са го сложили да спи следобеден сън, но той още реве. Мама е бясна.

Тъй като Хари явно не се сеща какво да отговори, тя казва:

— Татко го няма. В представителството е.

— Нищо, всъщност мога да говоря и с майка ти. Би ли я повикала? Джуди — добавя той импулсивно, преди детето да успее да остави слушалката.