Джон Апдайк - Заека се укроти

Хари се разсмива идиотски, като помощник-счетоводителя.

— Бедният Слим — казва, опитвайки се да влезе в тон с жаргона на главния счетоводител. — Голям приятел му се е оказал Лайл, как го е обзавел с всичките тия коли, от които въобще не се нуждаел.

На четвърти юли заради Джуди той марширува в парада на Маунт Джъдж. Нейният гърлскаутски отряд участва в него, а съпругът на водачката на отряда, Кларънс Айфърт, е в инициативния комитет. Трябвало им мъж, достатъчно висок, за да се въплъти в чичо Сам, и Джуди казала на мисис Айфърт, че дядо й е приказно висок. Всъщност по днешните стандарти метър и осемдесет и осем не е чак толкова много, с такъв ръст в NBA ще си джудже, но някои от членовете на инициативния комитет, с едно поколение по-възрастни от мистър Айфърт, си спомнят Заека Енгстръм от славните му дни в гимназията, и проявиха ентусиазъм, въпреки че сега Хари живее в Пен Парк, на другия край на Брюър. Оставаше си момче на Маунт Джъдж и нещо като герой. Станал е по-едър, отколкото би трябвало да е националният символ, но има подходящата светла кожа и бледосини очи и изправена войнишка стойка. Служил е в Корея. Изпълнил е дълга си. Налага се да разкопчае едното копче на широките панталони с едрото червено райе, но тъй като трицветните тиранти ги придържат, а бледосинята жилетка на звезди пада върху талията му, всъщност няма особено значение. В седмицата преди четвърти Хари и Дженис доста се занимават с костюма. Даже отиват и купуват официална риза с френски ръкавели и широка яка, която да пасва на широката червена вратовръзка, и решават, че велурените му обувки Хъш Пъпис, които приличат на ботуши, подхождат повече на раирания панталон, отколкото официалните черни обувки, които пази за сватби и погребения. Фракът от тъмносин вълнен плат е малко по-тъмен от жилетката, с по три декоративни месингови копчета от двете страни и му е по мярка, но мъхнатият цилиндър с лента на големи сребърни звезди, кацнал нестабилно върху изправената му глава, е малко тесен заради бялата найлонова перука, така че има усещането, че ще се килне и ще падне.

Дженис замислено прехапва устна.

— Задължително ли трябва да си с перука? Косата ти и без това е толкова светла.

— Но е подстригана прекалено късо за чичо Сам. Ако знаех, щях да я оставя да порасне.

— Е — казва тя — защо пък чичо Сам да не е с модерна прическа? Нали не е мъртъв?

Той пробва шапката без перуката, така наистина ляга по-добре.

— А и, честно казино, Хари, с перуката имаш леко стряскащ вид — прави те да изглеждаш като някаква едра червендалеста жена.

— Виж какво, правя го заради внучката ни, няма нужда да обиждаш.

— Не обиждам, просто е интересно. Не бях забелязвала женската ти страна. Обзалагам се, че от теб щеше да стане по-свястна жена, отколкото майка ти или Мим. Те двете е трябвало да са мъже.

Мама се държеше гадно с Дженис още от момента, в който я бе довел вкъщи от Кролс, а Мим някога й бе откраднала Чарли Ставрос, или поне Дженис така смяташе.

— Стана ми горещо и започна да ме сърби в тия дрехи — оплаква се Хари.

— Дай да пробваме брадата.

Когато я поставят, Дженис казва:

— О, точно. Прави ти лицето много по-слабо. Чудя се защо никога не си си пускал брада. — В коментарите й по негов адрес е започнало да се промъква някакво минало време. — Мистър Листър сега си пуска брада и вече не изглежда толкова тъжен. Има отпуснати бузи.

— Не искам да слушам за този мухльо — и добавя — лепенката не ми се струва достатъчно здрава, когато говоря.

— Сигурно е здрава, изкарала е много други паради.

— Точно това й е проблемът, глупаче. Има ли начин да я сменим?

— Просто не си движи брадата толкова. Мога да се обадя на Дорис Еберхарт, когато беше женена за Кауфман, много си падаха по любителски театрални представления.

— Недей да намесваш тая нахална кучка в моя случай. Може би на парада някой ще има резервна лепенка.

Но събирането на участниците в шествието е объркано и разхвърляно, ще се състои в двора на старата гимназия Маунт Джъдж, която сега е прогимназия, и е определена за събаряне, тъй като в цялата сграда има азбест, а застраховката на дървените подове е огромна. Когато Хари бе ученик в нея, всички просто вдишваха азбеста и поемаха риска дървеният под да се запали. Има маршируващи оркестри и антични автомобили, и платформи на 4-Н 26 26 4-Н — Младежка програма към Министерството на земеделието със седалище във всеки щат. Четирите букви „Н“ означават „head“ — глава; „health“ — здраве, „hands“ — ръце и „heart“ — сърце. — Б.пр. , и ветерани в старите си униформи, които се въртят из асфалта на паркинга и върху кафявата трева на бейзболното игрище, а единствената организация се осигурява от мъже и жени в зелени тениски с надпис Комитет за Деня на независимостта на Маунт Джъдж, нахлупили от онези пластмасови шапки като за шофьори на камиони, отпред с козирка, а отзад с мрежичка. Озъртайки се за някой, който да му каже къде да отиде, Заека обикаля тук, където преди години бе крачил със зализана с гел прическа с опашка и велурена риза, опъната върху гърба му, с навити ръкави, а след края на баскетболния сезон, с четвъртита цигарена кутия, която се очертаваше в джоба му. Има чувството, че ще срещне някогашното си гадже, Мери-Ан, такава, каквато беше навремето, с обувки с връзки и бели чорапи, и къса плисирана пола на мажоретка, прасците й между полата и чорапите са прави и гладки и със закръглени мускули, а лицето й, с трапчинки на едната буза и няколко пъпки по челото, радостно ще се промени, когато го види и разпознае. Вместо това непознати хора с типичните за осемдесетте озадачени физиономии непрекъснато се обръщат към него за упътване. Щом е облечен като чичо Сам, се предполага, че е наясно. Налага се да им повтаря, че нищо не знае. Зад старата гимназия, построена през двайсетте години от оранжеви тухли, имаше висока стена без прозорци, срещу барака от дъски и шперплат, която отдавна бе съборена, и тази черна чакълеста площ събужда дълбоки асоциации у него. В немите й тухли и изолирано пространство имаше странна сила, защото именно тук се събираха след училище чак докато здрачът ги призовеше да се приберат вкъщи, по-любопитните и свободни деца в града. Момичетата висяха там наред с момчетата, целеха баскетболния кош, прикрепен върху голия тухлен зид (плътно на стената, както в гимнастическия салон в Ориол), натискаха се върху шперплатовите летви на бараката с инструменти, разговаряха (момичетата прегърнати в преплетените ръце на момчетата като в редица меки клетки), закачаха се, разменяха тайни, опипваха се, отлагаха прибирането вкъщи, така че песъчливото изоставено пространство зад училището бе заредено с някакво тържествено вълнение, с любопитната младежка енергия. Сега в тази площ, повторно павирана и почистена, без барака и баскетболен кош, Заека се натъква на отряда от момичета скаути на Джуди, някои в униформа, а някои в костюми, застанали върху каросерията на камион с платформа, изобразяваща свободата. Най-високото и хубаво момиче, увито в бял чаршаф и корона с лъчи, държи голяма бронзова книга и позлатена факла, а другите са подредени около картонения й пиедестал, лицата им са боядисани в червено и кафяво и черно и жълто, за да представляват човешките раси, понеже в Маунт Джъдж няма малки индианчета или негърчета, или азиатчета, или поне не са скаути.