Джон Апдайк - Заека се укроти

Когато се вълнува, Бени говори с особено писклив момичешки глас:

— Остави ме на мира, Елвира. Не ме карай да мисля за това. Обиждаш религията ми. Не бих имал нищо против още едно-две деца, какво по дяволите. Млад съм.

Хари се опитва да го измъкне.

— Кой може да каже какво означава качество на живот? — пита той Елвира. — Може би точно това дете ще изобрети фонографа.

— Не и ако живее в гето, абсурд. От него ще излезе хлапе, дето след шестнайсет години ще те обере за крек.

— Не е нужно да проявяваш расизъм — казва Хари, който в известен смисъл е обран от бяло хлапе, от собствения си син.

— Това е точно обратното на расизъм, това е реализъм — обяснява му Елвира. — Тези ненормални фундаменталистки идиоти се опитват да отнемат правото на аборта на бедната чернокожа непълнолетна майка.

— Аха — отговаря той — същата бедна чернокожа непълнолетна майка, която иска да роди бебето, защото никога не е имала кукла, с която да си играе, и е във възторг от идеята да завре на данъкоплатците поредната сметка за социални помощи. Майната ви, бледолики — това сочат статистиките за раждаемостта.

— Ха сега, кой говори расизми?

— Искаш да кажеш реализми.

Отпуснат след правенето на любов, и благодарен, че все още е жив; той бе попитал Пру колко обратен смята, че е Нелсън, с цялото това мотаене с Лайл и Слим. Дъхът й се виждаше заради фините струйки вдишван цигарен дим на воднистата светлина, идваща от прозореца, когато тя замислено му отговори, леко сепната от въпроса:

— Нелсън харесва момичета. Той е мамино момче, но в това отношение прилича на теб. Само дето на него му изглеждат по-големи, отколкото на теб.

Когато час по-късно Дженис бе надушила цигарения дим, той се бе престорил на прекалено сънен, за да го коментира. Пру отнесе втория фас заедно с презерватива, но първият, удавен върху перваза на прозореца, на следващата сутрин бе така накиснат и сплескан, че можеше да е стоял там цяла вечност, историческа реликва от Нелсън и Мелани. Заека въздъхва и казва:

— Права си, Елвира. Хората трябва да имат възможност за избор. Дори и да правят неправилния.

От стаята, в която бе с Пру, умът му се прехвърля на онази, която бе споделял с Рут, един етаж над Съмър стрийт, и последния път, когато бе влязъл в нея тя му каза, че е бременна, и го бе нарекла господин Смърт, а той я бе молил да запази бебето. Да го запазя, казваш, а как? Ще се ожениш ли за мен? Беше го подигравала, но и умолявала същевременно и в крайна сметка, да, нека бъдем реалисти, вероятно е направила аборт. Щом не можеш да измислиш решение, аз съм мъртва за теб и това твое бебе също е мъртво. Онази сестра с кръглото лице и благия нрав в болницата няма нищо общо с него, точно както му каза Рут последния път, когато я видя във фермата й преди десет години. Бе имал една дъщеря и тя бе умряла; Бог не му бе гласувал доверието да го дари с друга. На глас казва:

— Шмид направи това, което Роуз беше прекалено глупав да направи: да напуснеш, когато си приключил. Взимай си лекарството и не удължавай агонията с разните там адвокати.

Бени и Елвира го поглеждат, стреснати от начина, по който са се отклонили мислите му. Но това чувство му е приятно, вътрешното блуждаене. Когато за първи път дойде във фирмата като главен търговски представител след смъртта на Фред Спрингър, се боеше, че няма да успее да запълни празното място. Но сега, като по-възрастен мъж, с глава пълна със спомени, го запълва, без дори да се опитва.

През дебелото шлифовано стъкло вижда мъж и жена около трийсетте, може би четирийсетте, вече всички му изглеждат млади, в паркинга отвън сред колите, навеждат се, за да надзърнат вътре, и разглеждат фабричните лепенки по стъклата. Жената е закръглена и бяла, а тлъстите й ръце се показват от потничето й. Мъжът е по-мургав, много по-мургав — хората с латиноамерикански произход имат всякакви оттенъци — и кльощав, с лилава блуза без ръкави, срязана на корема. Главите им, които се накланят и изправят, се движат предпазливо, сякаш се боят от индианска засада някъде в прерията от проблясващи автомобилни покриви, двойка пионери посвоему, поне в тази част на света, където расите не се смесват много-много.

Бени пита Елвира:

— Искаш ли ги, или да ги взема, аз?

Тя казва:

— Ти. Ако на жената й трябва допълнително убеждаване, я доведи вътре и аз ще си побъбря с нея. Но недей да насочваш цялата информация към нея само защото е бяла. И двамата ще се обидят, ако си вириш носа пред мъжа.