Джон Апдайк - Заека се укроти

Говори такива неща, за да провокира, за да получи някаква реакция от Бени или Елвира, но думите му се губят като речите, които старите хора изнасяха по верандите, когато беше момче. Не за първи път, откакто се върна в представителството, чувства, че всъщност не е там, а е само призрак, когото търпят. Думите му са просто звуци. В стария офис на Нелсън, и в офиса до него, където навремето работеше Милдред, счетоводителят, когото Дженис нае по съвет на Чарли, преглежда счетоводните книги. Явно, тази задача е прекалено сложна, защото си е довел помощник на пълен работен ден. Млади мъже в сиви костюми, които закачат саката си на закачалката, когато пристигнат сутрин, и си ги обличат на тръгване, като че ли са истинските управители на фирмата.

— Елвира — казва, приятно му е да произнася името й — чете ли тази сутрин във вестника, че четирима мъже са обвинени в углавно престъпление, задето се овързали с вериги за някаква кола пред клиника за аборти? И за съучастничество в малолетна престъпност, защото били взели някакво седемнайсетгодишно момче със себе си? — Той знае вижданията й: подкрепя абортите. Всички независими мацки са с такива виждания. Той възприема противоположната позиция, донякъде, за да я дразни, но в сърцето си не е наистина убеден, и тя го знае. Тя става от бюрото си и идва с широки крачки към него, вълнуващо слаба, с попълнените формуляри в ръка, малката й глава с широка челюст е изправена, с прибраната назад лъскава кафява коса върху дългата й шия, големите й златни обеци с форма на орех се полюшват. Той отстъпва крачка назад и тримата застават до прозореца, Хари между тях, с една глава по-висок.

— Човек може да е сигурен — казва тя, — че всички са били мъже. Защо им пука толкова? Какво ги интересува какво правят някои жени с телата си? Та те дори не ги познават.

— Смятат го за убийство — казва Хари. — Смятат, че ембрионът е миниатюрна отделна личност още от следващата сутрин.

Формулировката му предизвиква у нея пренебрежително изсумтяване:

— Да бе, те не знаят какво смятат — казва. — Ако мъжете можеха да забременяват, този дебат въобще не би съществувал. Нали Бени?

Намесва го в разговора, за да разводни намеренията на Хари спрямо нея, каквито и да са те, с тази провокативна тема. Бени внимателно, дрезгаво казва:

— Моята църква твърди, че абортът е грях.

— И ти им вярваш, докато не поискаш да го направиш, нали? Я ни кажи за теб и Мария — използвате ли противозачатъчни? Седемдесет процента от младите женени католици използват, знаеше ли?

Хари се сеща за един странен момент от неочаквания му контакт с Пру, презерватива, който бе извадила от джоба на възкъсата си хавлийка. Или винаги държи там по един, или е била предвидила, че ще се чука с него, преди да влезе в стаята. Отвикнал е да ги използва, още от казармата, но се бе съгласил без протести, това си бе нейното шоу. Стягаше го, беше се уплашил, че няма да успее да запази твърдостта си от притискането, а космите му, там, където бяха останали след ангиопластиката, нали го бяха обръснали, се бяха закачили при развиването, беше възникнала малка техническа суетня, тя му бе помогнала в неясната светлина, това може би донякъде забави свършването му, което не беше лошо, тъй като тя свърши два пъти, веднъж под него и веднъж отгоре, докато дъждът биеше по прозореца зад спуснатите щори, бедрата й толкова едри и широки в ръцете му, че вече не се чувстваше дебел, циците й щръкнали, докато се извиваше, преследвайки втория оргазъм, а той почти в несвяст от притеснение, че разтърсва дефектното си сърце. Някакво прозаично безсрамие у Пру унищожи част от поезията, когато за първи път я видя гола и бледа, като онази улица с цъфналите дървета. Направи всичко, но беше някак безцеремонна и леко вдървена, сякаш на шивашкия манекен в тъмното зад него му бяха пораснали ръце и крака, и глава с вееща се морковена коса. За да задържи ерекцията си, непрекъснато си повтаряше: За първи път чукам левачка.

Бени се изчервява. Не е свикнал да води подобни разговори с жена.

— Може и така да е — признава. — Ако не става въпрос за смъртен грях, не е нужно да го признаваш, ако не искаш.

— Това спестява на свещеника доста притеснения — казва му Елвира. — Да предположим, че независимо какво използвате двамата с Мария, тя непрекъснато забременява, какво бихте направили? Не бихте искали вашето безценно момиченце да се чувства притеснено. Така както стоят нещата в момента, можете да й дадете най-доброто. Какво е по-важно, качеството на живота за семейството, което вече сте създали, или малко възелче протеин с размера на мравка?