Джон Апдайк - Заека се укроти

— Жената на Нелсън доведе внуците следобеда и аз приготвих ядене за всички на грила в двора.

Звучи чисто по американски, но си имаше неприятната обратна страна. Първо, грилът им е метална сфера, за която преди години в „Консюмър Рипортс“ пишеше, че е класика, но Хари никога не успява да прояви нужното търпение. Трябва да изчакаш, докато въглищата станат сиви и се покрият с пепел, но той се бои, да не би да ги остави прекалено дълго, така че в крайна сметка непрекъснато се взира в суровите кюфтета, които не се пекат, а Дженис го вбесява, като му предлага да ги опече в кухнята, тъй като комарите ще изпохапят децата до смърт. Второ, внуците му донесоха мили картички за дядо, това хубаво, и двете нарисувани от онзи модерен художник, Гари Ларсън, когото всички останали смятаха за толкова забавен, но и двете бяха напълно еднакви — дори бяха надписани с една и съща червена химикалка. Картичката на Джуди — с типично момичешка завъртулка на буквата „у“, а тази на Рой — с куп безсмислени, но вдъхновени, все още неграмотни опити. Всичко показваше, че не са планирали купуването на картичките предварително, а се бяха отбили в дрогерията по пътя от „Летящия орел“. Пру и децата пристигнаха с мокри от басейна коси. Тя донесе купа салата, която бе приготвила у дома.

— Изглежда чудесно — казва Бени, с тихия си дрезгав гласец.

— Аха — съгласява се Хари и обяснява, сякаш и двамата виждат образа на Пру с дълга мокра коса и опряна на хълбока голяма, дървена купа марули и репички, — уредихме временно членство за жената на Нелсън в крайградския клуб и бяха плували почти целия ден.

— Хубаво — казва Бени. — Изглежда приятно момиче, тази Тереза. Не че е идвала тук особено често, но ми е неприятно, че семейство като тяхното си има проблеми.

— Справят се — казва Хари и сменя темата. — Гледа ли нещо от откритото първенство? — Някой определено трябва да иде и да събере всички опаковки, които вятърът носи от „Пица Хът“ и оплита в хилавия тисов плет. Но не обича да се навежда, а не му е удобно да накара Бени да го направи.

— Нее, така и не можах да се запаля по мачове — заявява дундестия млад търговски представител, влагайки повече агресия, отколкото предполага въпросът. — Дори и при бейзбола, една-две игри и ми писва. Разбираш ли, мен какво ме засяга?

Навремето от другата страна на шосе 111 имаше величествен стар клен, който отрязаха, за да разширят сградата с червен покрив на „Пица Хът“. Той е оформен като шапка, с два ръба. Би трябвало да е благодарен, мисли си Хари, че около това мизерно място има някакъв оживен бизнес.

— Е — казва на Бени, тъй като не иска да спори, — след като отборът на Филаделфия е на последно място, не пропускаш кой знае какво. Най-лошият резултат в бейзбола, а сега продадоха две от старите си звезди, Бедрозиън и Самюел. Вече няма такива неща като лоялност.

Бени продължава да се оправдава, съвсем ненужно.

— За мен си бих предпочел аз самият да върша нещо, ако времето е хубаво, а не да седя като търтей на дивана, нали разбираш? Да изляза навън с момиченцето ми край басейна на съседите или да изведа семейството на разходка в планината, ако не е прекалено горещо, нали разбираш.

Бени е от онези хора, дето постоянно повтарят „нали разбираш“, сякаш ако вниманието ти не е приковано към думите им, ще се отнесе.

— И аз бях така — казва му Хари и тъй като образът на Пру, хванала огромната купа започва да избледнява, се успокоява и изпада във философското и приятно меланхолично настроение, което обикновено го обзема, когато гледа през този прозорец. Над главата му големият син хартиен плакат с надпис АТОЙОТ, през който слънцето блестеше, е започнал да се отлепя от стъклото. — Като хлапе вечно тренирах някакъв спорт, а доскоро бях все на голф игрището и удрях тъпата топка.

— Това още можеш да го правиш — казва Бени с онази италианска дрезгавост, леко задъхан. — Даже, обзалагам се, че лекарят ще ти го препоръча. Моят поне това препоръчва, движение. Нали разбираш, заради теглото.

— Вероятно трябва да правя нещо — съгласява се Заека, — за да поддържам кръвообращението. Ама не знам, голфът изведнъж започна да ми се струва глупав. Осъзнах, че никога няма да напредна на този етап. А и момчетата, с които бяхме сформирали четворката навремето, общо взето, са се преместили. Сега горе в клуба има само разни руси мускулести юпита, и всичките се возят на колички. Така шибано са се разбързали да се върнат да печелят пари, че обикалят с количките и свличат тревата от игрището. Аз обичам да ходя и да нося. Краката ти стават по-силни. Там е силата на удара при голфа, колкото и да не ти се вярва. В краката. Аз влагам предимно ръце. Знам как се прави, мога да го разпозная у другите момчета и в професионалистите по телевизията, но аз самият не мога да се накарам да го направя.