Джон Апдайк - Заека се укроти

— От колко години, смяташ?

Когато вдига рамене, старото легло на Мама се разклаща.

— Повече, отколкото си мислиш. Онази тълпа около Слим открай време пуши трева и взима стимуланти — на обратните не им пука, имат един куп пари само за себе си. Може би Нелсън започна да се друса толкова, че да му се налага да краде, преди около две години. В началото крадеше само от нас, пари, които би трябвало да са за семейството, дома и така нататък, а после започна да краде от вас — от фирмата. Надявам се да го пратите в затвора, наистина се надявам. До този момент е държала ръката си в шепа под цигарата, за да събира пепелта, и сега се оглежда наоколо за пепелник, не вижда такъв и в крайна сметка хвърля фаса към прозореца, където той пуска искри при допира със стъклото и изрева с просъскване върху мокрия перваз.

— Вече не ми е нужен. Страх ме е да се чукам с него, страх ме е да съм законно обвързана с него. Пропилях си живота. Не знаеш какво е. Ти си мъж, свободен си, можеш да правиш каквото си искаш в живота, докато станеш на шейсет поне можеш да купуваш. Жената се продава. Налага й се. И най-добре да не се пазари прекалено дълго. Аз съм на трийсет и три. Опитах си късмета, Хари. Проиграх го с Нелсън. Имах карти и ги изиграх, но се провалих, бита карта съм. Съпругът ми ме мрази, и аз го мразя и дори нямаме достатъчно пари, за да се разделим! Страх ме е — толкова ме е страх. И децата ми се страхуват. Аз съм боклук и те са боклук, и го знаят.

— Ей, ей — чувства се длъжен да каже. — Хайде. Никой не е боклук. — Но дори докато изрича тези думи, знае, че това е една старомодна представа, която трудно би защитил. Всъщност всички сме боклук. Без Бог, който да ни въздигне и да ни превърне в ангели, всички сме боклук.

Хлипанията й така силно разтърсват леглото, че в крехкото му следоперативно състояние започва да му се гади. За да успокои едрото тяло, той се протяга и я придърпва към себе си. Сякаш очаквала докосването му, тя се сгушва плътно, въпреки че между тях има одеяло и чаршаф, и продължава да хлипа с горчив, по-нисък тон, дъхът й пари върху гърдите му, където горнището на пижамата се е разкопчало. Гърдите му. Искат да ги издълбаят.

— Поне си здрава — казва й. — При мен трябва само да заковат капака на ковчега. Не мога да тичам, не мога да чукам, не мога да ям нищо от това, което обичам, знам дяволски добре, че ще ме придумат да направя байпас. Ти ли се страхуваш? Още си млада. Все още имаш много карти да изиграеш. Представи си колко уплашен се чувствам аз.

В прегръдките му Пру казва с вече по-спокоен глас:

— Хората постоянно си правят байпас в днешно време.

— Да бе, лесно ти е да го кажеш. Все едно аз да ти кажа; че хората постоянно се женят за лайнари. Или ти да ми кажеш, че хорските деца постоянно се оказват наркомани и мошеници.

Подсмихване. Проблясване на светкавица и след няколко секунди, гръм. И двамата се заслушват. Тя пита:

— Дженис казва, че не бива да се чукаш ли?

— Не говорим за това. Просто напоследък не го правим кой знае колко. Случиха се твърде много други неща.

— А лекарят ти какво казва?

— Не помня. Кардиологът ми е горе-долу колкото Нелсън. На всички ни беше твърде неловко да обсъждаме темата.

Пру подсмърча и казва:

— Мразя живота си. — Струва му се неестествено неподвижна, като заек, впримчен от фаровете на приближаващ се автомобил.

Прокарва пръстите на ръката си, обгърнала широкия й гръб, през неравностите на ватираната хавлия и я пъхва в копринената пещера на тила й, за да си поиграе с топлата коса там.

— Това чувство ми е познато — казва той. Достатъчно му е да си играе с косата й, усеща по цялата дължина на тялото си онази сънливост, като в памук, която чака да го погълне.

Тя му казва:

— Ти беше едно от нещата, които харесвах по отношение на Нелсън. Може би съм си мислила, че Нелсън ще порасне и ще заприлича на теб.

— Може и така да е станало. Не си ме виждала какво копеле мога да бъда.

— Мога да си представя — казва тя. — Но хората те предизвикват.

Той продължава:

— Виждам много свои черти в хлапето. — Тилът й пари под пръстите му, меките косми се надигат от неговата наелектризираност.

— Радвам се, че си пускаш косата дълга — казва.

— Станала е прекалено дълга. — Ръката й е облегната на голите му гърди, където копчето е разкопчано. Представя си ръцете й с розовите им кокалчета и уязвимия им, изранен вид. Спомня си, че е левачка. Тази необичайност допълнително го възбужда. Без да изчака да помисли, със свободната си ръка той премества нейната от гърдите си и я поставя по-надолу, там, където от обръснатите му слабини учудващо е изникнала ерекция. Жестът му притежава предсексуалността на дете, което споделя с друго някакво интересно откритие — камък, който се движи, или неестествено голяма пеперуда. Очите върху неясното лице на сантиметри от неговото върху възглавницата се разширяват. Миниатюрни точици светлина са уловени в миглите й. Оставя лицето си да се понесе върху прилива от кръв, надигащ се в него, отвъд тези няколко сантиметра, за да слее устните им, внимателно изпробва подходящия ъгъл, докато пръстите й го галят с ритъм по-бавен от този на кънтящото му сърце. Докато пространството между тях се смалява и изчезва, той се ослушва за сърцето си, неговия съучастник в греха. Целувката им има вкус на рибата, която толкова хубаво бе приготвила, на лимона и лукчетата в нея, и на аспержи.