Джон Апдайк - Заека се укроти

— По дяволите, Джуди, веднага го върни на „Косби“ — казва Хари, побеснял не толкова заради себе си, колкото заради Пру, за която шоуто като че ли бе видение на изгубени възможности.

Джуди, стресната точно като момичетата по шоуто, действително връща канала, но там вече дават реклама, и тя извиква, осъзнала обидата.

— Искам татко да се върне! Всички други са гадни с мен!

Започва да плаче, Пру се надига да я утеши и Заека се оттегля позорно. Обикаля къщата, вслушва се в дъжда, удивлява се, че навремето е живял тук, спомня си мъртвите, и мъртвия вариант на живите, които някога живееха тук с него, натъква се на наполовина пълен буркан с печено кашу върху един от горните кухненски рафтове и по телевизора в кухнята — на кабелно повторение на снощното преиграване след равния резултат между „Никс“ и „Булс“. Дразни го как розовият език на Майкъл Джордан се върти в устата му, когато скача, за да забие. Гледал е интервюта с Джордан, интелигентен тип, защо тогава си върти езика като малоумен? Малкото бели играчи на игрището изглеждат жалко разголени с бледата си кожа и мъхестото окосмяване под мишниците; на Хари му се струва невероятно, че той самият някога е бил там, в тази разголена игра, въпреки че в онези дни шортите бяха малко по-дълги, а отворите за ръцете на потниците — не толкова големи. Без да забележи, е опразнил буркана с ядките и внезапно баскетболът — как Джордан сменя посока във въздуха не един, а два пъти, и прави тромаво забиване с извъртане назад, с огромната ръка на Юинг право в лицето му — му става неприятен със своята еластичност, напрегнатото физическо усилие, което нервите му помнят, но не и мускулите. Трябва му нитростат от малкото шишенце в джоба на палтото в онзи плитък дрешник на горния етаж. Присъствието на духове на долния етаж започва да му действа. Той изключва лампата в кухнята и затаява дъх, когато минава покрай стария бюфет на Мама Спрингър в притъмнялата трапезария, където по тапетите са плъзнали хвърляните от уличните лампи сенки на стичащите се по прозорците дъждовни струйки.

В коридора горе чува от старата стая на Мама, а сега на Джуди, приглушения звук от телевизор, и се осмелява да почука на вратата и да я бутне. Момиченцето е облечено в нощничка без ръкави и гушнало плюшения си делфин, лежи облегнато върху две възглавници, а майка й седи на леглото до нея. Телевизорът, премигващ в долния край на леглото, подчертава бледите петна — бялото в очите на Джуди, голите й рамене, корема на делфина, дългите ръце на Пру, сложени върху плоския гръден кош на детето. Той прочиства гърло и казва:

— Ей, Джуди, извинявай, че бях малко гаден долу.

С нетърпелив успокоителен жест тя дава да се разбере, че е простила на дядо си и че трябва да влезе и да гледа с тях. В трептящата синя светлина Хари различава дървено детско столче, слага го край леглото и внимателно сяда на него. Трябва буквално да клекне. Дъждовните капки проблясват върху стъклата на светлината от Джоузеф стрийт. Поглежда към профила на Пру за проблясването на сълза, но лицето й е спокойно. Носът й е остър, устните й — стиснати. Гледат „Неразрешени загадки“: бледи, пълни американски физиономии се носят в обхвата на камерата и ентусиазирано разказват как са видели НЛО над полетата със захарно цвекло, над търговския център, в резервата Навахо, а неугледните им стаи и мебели, изложени на ярките светлини на камерите, притежават подробната, рядка необичайност на диатомея, гледана под микроскоп. Хари е впечатлен колко добре всъщност се изразяват тези шерифи от малки градчета и домакините, живеещи във фургони, и дори скитниците и несретниците, които съвсем случайно са се препъвали из изоставени терени за пикник, когато гениите, управляващи НЛО, решили да кацнат и да вземат проби от земната фауна — цяла нация от актьори, от гладко говорещи хора е изникнала под прожекторите, всеки трениран за неговите трийсет секунди общонационално внимание. По време на рекламите Джуди прескача на други канали, на Жак Кусто в костюм за гмуркане, на прасето Норки в синята му жилетка с големи копчета (странно как всички тези старомодни анимационни животни се разхождат по голи дупета); на някакъв рок певец с твърда, жилава коса, лапнал микрофона в разпенена агония, като порнозвезда, която ще прави свирка; на сцена от съдебна зала, в която шарещите очи на съдията незабавно разкриват, че е надушил някаква сделка; на колибри; което пърха с удивително гъвкавите си крила в забавен кадър; на Анжела Лансбъри със стреснато изражение; на Гриър Гарсън, леко размазан в черно-бяло, и обратно на „Неразрешени загадки“, сега вече за някакво бебе, изчезнало от Нюйоркска болница, което кара Робърт Стак, в загадъчния му дъждобран, да е още по-любопитен. След като бе проявил грубост по-рано, Заека си държи езика зад зъбите. Чувства се крехък. Примигващите образи някак му тежат, безмилостни като ударите на сърцето. Без да изчака разрешаването на загадката с изчезналото бебе, той се надига и целува Джуди за лека нощ, като лицето му се плъзга край по-широкото, което е до нейното.