Джон Апдайк - Заека се укроти

Пру пита Хари как се чувства. Отговаря, че е добре; дишането му определено се е подобрило след операцията — „процедурата, както лекарите предпочитат да я наричат“ — а и паметта му, като става на въпрос, също се е подобрила. Чуди се колко ли е оглупял преди това, без въобще да се усети. Но все пак се извинява за неудобството, благодари й за хубавата здравословна вечеря, която е успял да погълне след ферментиращата буца царевичен чипс, и казва, че съвсем спокойно е можел да си остане сам в собствената си къща тази вечер.

Дженис отговаря, че знае колко е глупаво, но никога не би могла да си прости, ако състоянието му се влоши, докато тя е в час, и как би могла да се съсредоточи върху разните права за запор и прилежаща земя и lex loci 22 22 Lex loci — местно законодателство. — Б.пр. , като си представя, че е сам вкъщи и може да се дави?

Възрастните около масата затаяват дъх при тази неволна грешка, тишината става непоносима и Хари меко казва:

— Нямаш предвид, че мога да се удавя, нали?

А Дженис пита:

— Давиш се ли казах? — сега осъзнавайки, спомняйки си по слух, че наистина бе казала така. Хари разбира, че тя само привидно е забравила Ребека, че в съзнанието си винаги е и ще бъде жената, удавила собственото си бебе. Беше по това време на годината, късна пролет, наближава годишнината, през юни. Дженис се надига, смутена, зачервена, засрамена.

— Кой друг иска кафе? — пита тя, докато всички очи са върху нея, сякаш е актриса, която трябва да измисли някаква реплика.

— А има и малко сметанов сладолед с орехи за десерт, ако някой иска — казва Пру. През годините равният й акцент от Охайо е започнал да наподобява местния изговор, внимателния маниер на говорене на пенсилванци, сякаш се стремят да изяснят нещата сред някаква замайваща мъгла. Свалила е жилетката си и е навила ръкавите на кафеникавата си риза с мъжка кройка, така че мъхестите й луничави ръце са наполовина разголени върху кухненската маса, под висящата над главите им лампа от шлифовано стъкло.

— Любимият ми вид — казва Хари от съжаление към жена си, иска да я измъкне от ярко осветения център на сцената; дори малкият Рой с мастилените си очи се е втренчил в Дженис, усещайки нещо странно, някакво проклятие, което никой не споменава.

— Хари, това е възможно най-вредното за теб — казва Дженис, благодарна за възможността, която й предоставя за скарване, за сцена. — Сладолед и ядки в едно.

Пру казва:

— Купих малко замразено кисело мляко за Хари. Май беше праскова и банан.

— Не е същото — казва Хари, прави се на клоун, за да задържи вниманието на двете жени. — Искам сметана и орехи. С още нещичко. Какво ще кажете за малко хубав старомоден ябълков щрудел, с онова подобно на лепило за тапети тесто? Или малко лепкави кифли? Или шу-флай пай 23 23 Шу-флай пай — традиционен холандски сладкиш, популярен в Пенсилвания. Съдържа меласа, джинджифил и канела и навремето се слагал на прозореца, за да привлича мухите, и да ги държи далече от останалата част от къщата. Оттам и името shoo-fly. Рекламната песничка е на Дайна Шор. — Б.пр. ? Ммм, нали Рой?

— О, Хари, та ти ще се убиеш! — извиква Дженис пресилено, истинската й болка е другаде.

— Има и нещо, дето се нарича изстудено прясно мляко — казва Пру и той усеща, че и нейните мисли са другаде, че през цялата вечеря умело заобикаля прикритата празнина от отсъствието на Нелсън, което никой не споменава, дори децата с широко отворени очи.

— Шу-флай пай — изговаря Рой със странно плътен и мъжествен глас и когато му обясняват, че всъщност няма такова нещо, че това просто е една от шегите на дядо, той чувства, че е сбъркал, и уморен от това, че цял ден се е учил да бъде по-независим, започва да хленчи.

— Кара очите ти да блеснат — пее му Заека — и тумбачето да мърка.

Пру качва Рой горе, докато Дженис сервира на Джуди сметанов сладолед с орехи и нарежда чиниите в миялната машина. Хари задържа лъжицата си и загребва от купичката на Джуди, докато Дженис е с гръб към тях. Обожава онзи миг, в който езикът размазва сладоледа по небцето и късчета орехи се появяват като звездите вечерно време.

— О, дядо, не бива — казва Джуди, гледа го с истинска уплаха, въпреки че устните й се колебаят в усмивка.

Той докосва устните си с пръст и обещава:

— Само една лъжичка — като същевременно посяга за втора.

Детето вика за помощ:

— Бабо!

— Той просто те дразни — казва Дженис, но го пита — искаш ли една купичка?

Това го кара да стане от масата.