Джон Апдайк - Заека се укроти

Продължава да крачи сам по стръмния тротоар, нагоре към квартала, където живееха с Дженис в началото на брака им. Построени наведнъж през трийсетте години, редицата дървени, полусамостоятелни къщи катерят хълма като стъпала. Подобно на пожарния кран и те са станали по-ярки, боядисани във фантастични цветове като от приказките, бледолилаво и патешко жълто, синьо-зелено и оранжево, цветове, които нито един достоен собственик на къща в Пенсилвания не би използвал, когато Хари бе млад. Навремето животът бе не само по-значителен, но и по-сериозен. Цветовете бяха сивосинкаво и кафяво като тор, грапава мазилка, която цапаше пръстите, и отдолу се показваше катран.

Собствената му къща, седма в редицата, номер 447, имаше протъркани дървени стъпала, сега заменени с нееднакви, пъстроцветни късове счупени, циментови плочки, покрити с ивица зелена външна пътека; вратата към коридора е боядисана в лъскава охра върху плоскостите и в убито кафеникаво лилаво върху изпъкналите части, така че се е образувал ясно очертан двоен кръст, украсен с месингово чукче във формата на лисича глава. Отпред са паркирани камари и БМВ-та; декоративни стъкла и крещяща басма на абстрактни шарки красят прозорците. Тази редица залепени къщи, които, когато Хари и Дженис, и двегодишният Нелсън живееха тук, беше нещо като гето, сега стои издокарана, превзета от парите на жизнерадостните юпита. Сега на мода са апартаментите, високо над града. Навремето, преди трийсет години, гледката от третия етаж над асфалтовите покриви към островърхите къщи и паркираните коли в по-долната част им се струваше просто продължение на недоволството им, на провала им, отминалите години повторно му навяват чувството за поражение, след известен период, който му се бе струвал победен. Стоейки там, си припомня, че на прозорците имаше от онези евтини плъзгащи се щори, а в коридора бе напластена миризмата на ръждива фурна, а в калта под стълбите към предната веранда имаше някакъв палячо, забравен от непознато дете, същите стълби, които сега са бетонни и покрити в зелено като пешеходните островчета във Валхала Вилидж.

Навремето с тази редица къщи свършваше Уилбър стрийт; застроените площи спираха в чакълест обиколен път, а една изоставена кариера за чакъл осъществяваше прехода към насечената задна страна на планината. Днес двойна редица не съвсем нови ниски блокове с двукрилни покриви и странно изпъкващи комини и фронтони, като къщи в детска книжка с приказки, заема по-високо разположения терен. Прозорците и вратите на тези блокове са оцветени в игриви бледи цветове. Насажденията и малките морави все още са рехави; снощният пороен дъжд е измил от обезлесените склонове на планината червеникава кал, която се е наслоила и втвърдила около новите бордюри и е преляла върху синкавочерния уличен асфалт. Изразходваме го, мисли си Хари. Света.

Обръща се и тръгва надолу. По Потър авеню подминава пресечката на Джоузеф стрийт, влиза в един магазин на Търги Хил Минит Маркет и за да потисне меланхолията си, си купува пликче царевичен чипс от деветдесет и девет цента. Нето тегло: 6 1/4 унции, 170 г. Произведено от Кийстоун Фуд Прод., ООД, Ийстън, Пенсилвания, 18042 САЩ. Състав: Царевица, растително масло (съдържа едно или повече от следните масла: фъстъчено, памуково, царевично, частично хидрогенизирано соево масло), сол. Не звучи толкова зле. ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ХРУСКАШ, съветва го набръчканото пликче в тиквен цвят. Обожава соления вкус на индианската царевица и усещането на всяко дебело хрупкаво късче, голямо около три квадратни сантиметра, по-плътно от картофения чипс и по-плоско от „Фрито“, и не толкова лютиво върху езика, колкото триъгълните, покрити с червен пипер „Дорито“, стои ръбесто в устата му и после се разчупва и разтваря между зъбите му. Има определени неща, които човек обожава да слага в уста — твърди бонбони, дъвчащи бонбони, печени фъстъци, зърна лима боб 21 21 Лима боб — вид крехък плосък бял боб с четвъртити зърна, който не се вари, а леко се попарва. — Б.пр. , но да не са преварени — а останалите са повече или по-малко неприятни: каша или месо, които изискват твърде много усилия от зъбите, а ако се замислиш, започва да ти се гади. Още от дете Заека има смесени чувства по отношение на храненето, особено изяждането на създания, които до неотдавна са били живи, точно като теб. Понякога си представя, че е в състояние да усети вкуса на ужаса от брадвата в къс пуйка или пиле и доволното грухтене и въргаляне в калта в свинското, и глуповатото еднообразие в живота на кравата — в говеждото, а в агнешкото дъх на урина, като онзи полъх от лицето на Телма в болницата. Диализата й в момента, и някогашната им нощ в онази тропическа колиба, все телесни течности, но тялото има своите граници, има граници и в обвързването между тях, като се имат предвид Дженис и Рони, и децата, и дребнавите съседи из цялата област Даймънд, а и в самия него, всъщност има някаква граница, неспособност или отказ да обича друга материя, освен своята. А и тя също, след това често бе изненадващо груба с него, сякаш й ставаше противен, след като се бе нахранила, неговата миризма на прокиснало мляко покваряваше удовлетворената й уста. Бе яла от неговата плът, а сега цялото това микроскопично ръфане отвътре я изяжда. Беше му казала, че лупус означавало вълк, едно от автоимунните заболявания, при които тялото атакува себе си, антителата атакуват собствените ти тъкани, един вид самоненавист. Царевичният чипс, докато върви по тротоара, започва да се напластява в стомаха му в объркана маса, малка топка киселини, и все пак не може да устои да не сложи още едно последно парченце в устата си, да усети неравните му солени ръбове, девствената му хрупкавост, върху езика си, между зъбите си, сред всичките слюнкоотделящи мембрани. Когато се връща обратно към номер 89 на улица Джоузеф, зад стената от лепкави разлистени норвежки кленове, е погълнал цялата опаковка, дори зрънцата сол и царевица, достатъчно дребни, че да бъдат пренесени от някоя мравка до кафявата й кралица, оядена в лабиринта си под тротоара; тялото му е усвоило около 170 грама чиста отрова, стопроцентова утайка за артериите му, в гърлото и между зъбите му се задържа мазен остатъчен вкус. Изпълва се с ненавист към себе си, която му е донякъде приятна.