Джон Апдайк - Заека се укроти

— Ресторантът беше наистина хубав — казва. — Обзавели са го и са го подредили, и тези малки виетнамки са толкова дребнички, че се чувствах като кобила. Но говореха съвършен английски, с пенсилвански акцент — второ поколение, възможно ли е? Толкова време ли мина от войната? Трябва да идем някой път.

— И през ум не би ми минало да се завирам там. Това си е ваше място с Чарли. — Той отваря очи и се изправя в седалката. — Хей. Къде отиваме? Това е пътят към Маунт Джъдж.

— Хари, сега само не се ядосвай. Знаеш, че довечера трябва да ида на занятия и да държа тест, а ще ми е твърде притеснено да те оставя сам за три часа, след като току-що си излязъл от болница, така че с Пру решихме двамата с теб да спим на старото легло на мама, преместиха го от другата страна на коридора, в бившата шивашка стая, когато дадоха стаята на мама на Джуди. Така ще има кой да те гледа, докато ме няма.

— Защо не мога да си отида в собствената си шибана къща? С нетърпение чаках да се прибера. Живях в проклетата плевня на майка ти десет години и ми стига толкова.

— Само за една нощ, скъпи. Моля те — иначе ще умра от притеснение и ще се проваля на теста. Има един куп латински и странни староанглийски думи, дето трябва да ги знам.

— Сърцето ми си е наред. По-добре от всякога. Като канал на умивалник, след като са почистили всички косми и стара паста за зъби. Видях как копелетата го направиха. Нищо няма да ми стане, ако ме оставиш сам, заклевам се.

— Онзи мил доктор Брайт ми каза, преди да започнат, че има опасност от запушване на артерията.

— Това беше, докато го правят, докато катетърът беше вътре. Вече ми го извадиха. Почти цяла седмица съм без катетър. Хайде, скъпа. Закарай ме вкъщи.

— Само една нощ, Хари, моля те. Ще е по-добре за всички. Пру и аз си мислехме, че ще разсее децата от отсъствието на баща им.

Той потъва обратно в седалката, предава се.

— Ами пижамата ми? А четката ми за зъби?

— Там са. Тази сутрин ги занесох. Казвам ти, този ден определено се наложи да го планирам. Сега, след като те настаним, просто трябва да седна да уча, задължително.

— Не искам да съм в една и съща къща с Рой — казва той, цупейки се на шега, вече се е предал, в крайна сметка това ще е едно малко приключение, една нощ отново в Маунт Джъдж. — Ще ме нарани. Долу във Флорида ми издърпа тръбата с кислорода направо от носа.

Дженис се сеща как Рой тъпчеше мравките, но все пак заявява:

— Прекарах цялата сутрин с него, и не би могъл да бъде по-мил.

Пру и Рой не са в къщата. Дженис завежда Заека на горния етаж и му предлага да полегне. Старото легло на мама е с нови чаршафи; мръснобялата му пижама е сгъната грижливо върху възглавницата. В мрачния ъгъл на стаята, до старата, затворена в дървена кутия шевна машина „Сингер“, той вижда шивашкия манекен, сивкав на цвят, завинаги изправен и лишен от глава. Голямото легло на Мама изпълва стаята, така че остават само няколко сантиметра празно пространство от едната страна към прозореца, и от другата към стената с ламперия. Шевната стая е с ламперия от лакирани резбовани дъски, наредени вертикално и обкантени с корниз на височината на гърдите му. Вратата към малкия килер в ъгъла е от същите дъски. Когато го отваря, вратата досадно се удря в страничния крак на старото легло на Мама с приплескана топка на върха, като твърда, боядисана в кафяво гъба, а боята по нея се е напукала на миниатюрни правоъгълници като пресъхнало езеро. Той отваря вратата, за да закачи синьото си палто сред покритите с паяжина, нахвърляни стари ютии и тостери, покривки за легло, сгънати в торби от жълтеещ целофан, за да не ги нападнат молците, и окачалка с мрачните вратовръзки на Фред Спрингър. Хари навива ръкавите на ризата си и започва да се чувства по-добре; идеята да прекара един ден отново в Маунт Джъдж започва да му се струва забавна.

— Може да се поразходя.

— Редно ли е? — пита Дженис.

— Абсолютно. Това е най-доброто, всички в болницата така казваха. Караха ме да се разхождам по коридорите.

— Мислех, че ще предпочетеш да полегнеш.

— Може би по-късно. Ти отивай да учиш. Давай, този твой тест вече ме изнервя.

Той я оставя край масата в трапезарията с учебника й и фотокопираните материали и се отправя нагоре по Джоузеф стрийт към Потър авеню, където навремето водата от фабриката за лед се стичаше в канавките. Канавката отдавна е пресъхнала, но циментът трайно е оцветен в зелено. Заека се отдалечава от центъра на квартала с ателиетата за химическо чистене и Търки Хил Мини Маркет, и Пица Хът, и „Съноко“ 20 20 „Съноко“ — голям производител на петрол и производни на петрола смазочни масла със седалище във Филаделфия. — Б.пр. , и магазина за стереоуредби втора употреба и нови видеокасетофони, който навремето беше фабрика за обувки, и клуба по аеробика над него, който, когато беше момче, беше хлебарница. Миризмата на топло тесто и глазура караше устата му да се пълни със слюнка. Върви нагоре по хълма до мястото, където Потър авеню се пресича с Уилбър стрийт; тук навремето една зелена пощенска кутия се облягаше върху бетонния стълб, а сега вместо нея има от новите, по-големи, четвъртити, със заоблена горна част, боядисана в синьо. Един пожарен кран, боядисан в червено, бяло и синьо заради честването на двестагодишнината през седемдесетте години, е получил нов, крещящ пласт боя в онова оранжево, което се използва за спасителни жилетки и фланелки за бягащи за здраве, и за ловджийски дрехи, сякаш в начина ни на живот се промъква някаква мъгла, през която всичко се вижда все по-трудно. Върви нагоре по Уилбър и усеща как стръмният склон придърпва сърцето му. В долната си част улицата е наредила големи претенциозни къщи, като на Спрингърови, от хоросан и тухли и плочи, наподобяващи крепости, с фронтони и покриви по цял декар. Някои от тях вече са разделени на отделни апартаменти, до които се стига по дървени външни стълби, които някак простеят. След пресечката, където преди много години имаше телефонен стълб със забит баскетболен кош, Заека усеща гръдния си кош препълнен, ребрата като притискащи обръчи, и пъха хапче нитростат под езика, и чака облекчението и гъделичкането, докато над гористия хребет на планината над него бързо се плъзгат хладните сенки на облаци. Надяваше се, че след операцията няма да има нужда от толкова хапчета, но може би е нужно време, за да усети ефекта й.