Джон Апдайк - Заека се укроти

— Не бива да ям сладолед, това е възможно най-вредното за мен — казва й, и я смъмря, като вижда бъркотията от чинии, наблъскани в миялната: — Боже мой, нямаш никаква система — погледни колко място разхищаваш.

— Ти ги нареди тогава — казва тя, нали е съвременна жена, и докато той нарежда чиниите по-плътно една до друга, тя събира листовете и учебника, и дамската си чанта от масата в трапезарията. — По дяволите — казва, идвайки в кухнята. — При всичкото планиране какво да облека сутринта, забравих да си взема дъждобрана. — Дъждът навън вече вали равномерно, обвивайки къщата в силно ромолене.

— Може Пру да ти заеме нейния.

— Ще ми е ужасно голям — казва тя. Но все пак се качва горе, където Пру слага Рой да спи, и след разговор, който Хари не чува, слиза облечена в черешовочервен непромокаем шлифер от изкуствена материя с широки ревери и твърде дълъг колан, блестящ на дълги зигзагообразни ивици на светлината. — Глупаво ли изглеждам?

— Не съвсем — казва й. Тази промяна го възбужда, следваш зигзагообразните гънки, очакваш да видиш втренчената в теб червенокоса Пру, а вместо това виждаш възрастното лице на Дженис, обрамчено в шарена кърпа за глава, която също не е нейна.

— Освен това, по дяволите, толкова се ядосах на себе си, забравих си химикалката талисман върху масата на горния етаж вкъщи. А нямам време да се връщам за нея в тоя дъжд.

— Май взимаш нещата прекалено на сериозно — казва той. — Какво се опитваш да докажеш на учителя?

— Опитвам се да докажа нещо на себе си — казва тя. — Кажи на Пру, че съм тръгнала и че ще се върна в десет и половина, може би единайсет, ако решим да идем за по бира след часовете. Ти си лягай и почивай. Изглеждаш уморен, скъпи. — За довиждане го целува с дълга демонстративна целувка — благодарна му е за нещо. Той е доволен, че тръгва. Всичките тези неочаквани нейни съветници — Чарли, мистър Листър, новият счетоводител — му се струват посегателство, което е толкова долно, колкото онзи катетър върху екрана, който се промъкваше напред в сенчестата мрежа на сърцето му.

Ромоленето около къщата звучи по-силно, след като стъпките на Дженис по верандата и звукът от паленето на камрито заглъхват. Има навика паникьосано да форсира двигателя, преди да включи на предавка, и колата обикновено подскача като състезател, който бързо набира скорост. Дженис се е увила в черешовия дъждобран на Пру, а той е мъжът в къщата на Пру.

По телевизията във всекидневната двамата с Джуди гледат края на новините на АЙБИСИ по шести канал (този Питър Дженингс: седнал да разправя на американците за Америка, а продължава да казва „относноу“ вместо „относно“, абсолютен канадец), а после, когато Джуди почва да натиска копчетата на дистанционното, започват да скачат напред-назад между „Опасност!“ и „Саймън и Саймън“ и компилираните повторения на „Косби“ и „Бар Наздраве“ от седем часа. Пру се появява на долния етаж, след като е сложила Рой да спи, влиза в кухнята, за да оправи след половинчатата работа на Дженис, и след това минава през трапезарията да провери дали всички прозорци са затворени заради дъжда, и отива на закритата веранда, където откъсва няколко мъртви листа от растенията върху старата желязна масичка на Мама Спрингър. Най-накрая влиза във всекидневната и сяда на стария диван до него, докато Джуди в кожения фотьойл сърфира из каналите. На едно от повторенията на „Шоуто на Косби“ семейство Хъкстъбъл са изпаднали в една от онези кризи за детското възпитание, която със сигурност ще се разтопи като захарна бучка в топлината на чувството им за хумор и взаимната им обич: Ванеса и приятелките й са супер ентусиазирани задето ще участват в местен танцов конкурс, и ужким ще пеят на фона на плейбек, обучават се при един стар черен пианист в нощни клубове и когато идва време за демонстрация пред родителите в семейния хол, те се кълчат и подрусват с толкова неочаквана и преждевременна сексуалност, че госпожа Хъкстъбъл, Клеър, невероятната Филиша Рашад в реалния живот, омъжена за онзи черен спортен коментатор с жабешките очи, възстановява морала, като спира музиката и изпраща момичетата обратно на горния етаж, но все пак се усмихва с онази нейна усмивка, която намеква, че липсата на пристойност не е нещо лошо, когато е на място и в подходящото време, като например при онези влюбени гушкания на цялото семейство Хъкстъбъл, с които завършват много от сериите на „Шоуто на Косби“. На дивана до него Пру се е втренчила в екрана, а в ъгъла на окото й откъм неговата страна блести малък диамант, сълза. От кожения диван Джуди рязко сменя канала и попада на тропическо небе и огромна шарена костенурка, която бавно извърта глава, докато един богоподобен глас зад кадър напява: „… твърдо решен да брани размножителната си територия“.