Джон Апдайк - Заека се укроти

— Къде е Уилоу стрийт?

— Това е една от преките над Локъст, нали знаеш. Този район е станал доста модерен.

— Локъст — повтаря Хари, напъвайки се да си спомни. И по-рано е чувал това странно име „Ангъс“ от устата на Нелсън. Когато отиваше на купон в Северен Брюър.

— Неженен бял мъж. Доста платежоспособен. Не си е падал по пазарлъците, всеки път е плащал обявената цена. Единственият проблем с него като клиент — казва счетоводителят — е, че според градските архиви е мъртъв от шест месеца. Умрял е преди Коледа. — Той свива устни в малък грозд под едната си ноздра и вдига вежди толкова високо, че ноздрите му се разширяват от съчувствие.

— Сетих се — заявява Хари с рязко подрипване на сърцето. — Това е Слим. Ангъс Барфийлд е истинското име на един тип, когото всички наричаха Слим. Той беше, беше гей, предполагам, около годините на сина ми. Имаше добра работа в центъра на Брюър — администрираше една от онези образователни програми на Агенцията за жилищно строителство и благоустройство за незавършилите гимназия. Нелсън май веднъж ми каза, че имал диплома за психолог.

Малоумният асистент, заслушан със зинала от усилие уста, тъй като може да възприема само по една мисъл, се разхилва: хуморът на лудостта се излива върху психолозите. Другият усуква долната част на лицето си по нов начин, сякаш демонстрира възли.

— Банковите служители, отговарящи за отпускането на кредити, просто обожават държавните служители — казва той. — Та те са толкова сигурни и постоянни, видите ли.

Тъй като мъжът явно го очаква, Хари кимва, а счетоводителят драматично шляпва по подредения хаос от документи, пръснати върху бюрото. — От декември до април Брюър Тръст е дал пет заема за покупка на автомобил на този Ангъс Барфийлд, платими на „Спрингър Моторс“.

— Как са могли, на един и същи човек? Здравият разум…

— Откакто се появиха компютрите, приятелю, здравият разум излетя през прозореца. Отишъл е при шапката с щраусово перо на леля ти Матилда. Отделът за заеми за покупка на автомобил на дадена банка е просто като игра на зарчета; компютърът е проверил кредита му, харесал го е и заемът е бил одобрен. Чековете са били осребрени, но така и не са се появили в активите на фирмата. Смятаме, че твоят приятел Лайл е отворил фалшива сметка някъде. — Мъжът забучва пръст в купчина банкови извлечения; пръстът има черни косми между кокалчетата и се извива толкова силно назад, че Заека трепва и извръща поглед. Този гумен тип е един от онези родени учители, които Заека инстинктивно е отбягвал цял живот. — Нека да го кажем така. Компютърът е като французин. Струва ти се много умен, докато не научиш езика. Щом научиш езика, осъзнаваш, че е дяволски тъп. Бърз е, наистина, но бърз не означава умен.

— Но — търси подходящи думи Заека, — но Лайл и Нелсън, особено Лайл, да използват името на бедния Слим за подобна мръсотия, когато току-що е бил умрял, когато едва ли не току-що са го заровили — възможно ли е действително да са били толкова коравосърдечни?

Счетоводителят леко се прегърбва под тежестта на подобна наивност.

— Това са били гладни момчета. Мъртвите нямат чувства, поне доколкото съм чувал. Кредитът на този приятел не е бил изтеглен от компютъра и между тези заеми от Брюър Тръст и фалшивия инвентар на Мид-Атлантик Тойота, доколкото можем да потвърдим до този момент, от тази операция са били прибрани около двеста хилядарки. Това са доста бисквити марка „Тол Хаус“.

Асистентът отново се захилва. Заека, като чува сумата, изстива от предчувствието, че този дълг ще го погълне. Тук, сред всичките тези документи, наредени върху бюрото, на което работеше самият той, и държеше ролка бонбони „Лайф Сейвърс“ в средното ляво чекмедже, тайно е била изкопана фатална дупка. Той потупва джоба на сакото си за успокояващата издутина от шишенцето нитростат. Ще вземе една таблетка в момента, в който излезе оттук. В нощта, в която се чука с Пру, когато и на двамата им бе дошло до гуша и до полудяване от съдбите им, старото легло, скърцащо под тях, му се бе сторило като друг вид гнездо, някакъв преплетен остатък от семейни участи, мухлясалата старческа миризма на Мама Спрингър, освободена от дюшека от това внезапно тръскане, там, където години наред бе спала сама, мирис на стари, натъпкани с нафталин одеяла, съхранявани в кедрови ракли на тавана сред подвързаните с плюш семейни албуми и счупени люлеещи се столове с ракитови седалки и шапки с воал в кръгли кутии, мирис, който се надигаше не само от поруганото легло, но и от старата шевна машина, поставена там, и забравените вратовръзки на Фред в дрешника, и топчетата мъх под древното легло с четири крака. Всички тези семейни следи сведени до това, до това съвкупление на фона на гръм и светкавици. Сега нещата изглеждаха така, сякаш това не се беше случвало. Той и Пру са неотстъпчиво вежливи един към друг, а Дженис, повече от всякога вживяна в ролята си на работещо момиче, е престанала да създава множество поводи, при които двете семейства да се смесват. Пикникът в задния двор за Деня на бащата бе изключение, а децата бяха уморени и раздразнителни и изпохапани от насекоми, когато най-после печените хамбургери бяха готови за консумация.