Джон Апдайк - Заека се укроти

— За какъв ме имаш, за някой тесногръд? — казва Бени полунасмешливо, но изражението му, когато излиза от климатизираната стая в юнската влага и горещина, е тъжно и упорито.

— Не бива да го тормозиш за религията му — Хари казва на Елвира.

— Не го тормозя. Просто си мисля, че трябва да го хвърлят в затвора онзи проклет папа заради това, което причинява на жените.

Заека си спомня, че Пеги Фознахт, преди да й отрежат гърдата и да вземе да умре, беше пълна с бесен гняв към папата. Беше чел някъде, че гневът предизвиква рак. Ако живееш достатъчно дълго, мисли си, ще чуеш всичко. И новините, и коментарите, разбъркани като боклука в запушена мелачка за боклуци. Всяка вечер медиите се опитват да те докарат до лудост, така че да изтичаш навън и да си купиш всичките депресиращи неща, дето ги рекламират, лаксативи и лепило за протези Фиксодент и Соминекс 24 24 Приспивателно. — Б.пр. , и Тиленол 25 25 Болкоуспокояващо. — Б.пр. , и лекарство против хемороиди и течност за жабурене срещу лош дъх. Защо по вечерните новини предполагат, че хората, които ги гледат са толкова грохнали и задръстени? Това е достатъчно, за да те накара да превключиш канала. Рекламите го отвращават, цялото това дружеско дърдорене на разни простонародни домашни философи относно анален сърбеж и парене, и някоя красива млада жена в размазан фокус, която с удоволствие се протяга в бялата си хавлия, защото току-що се е изсрала и всички онези хора в рекламата на Екс-Лакс, които казват „Добро утро“ един след друг, така че не можеш да не си представиш как светът се изпълва с усмихнатите ни американски екскременти, много скоро ще трябва да плащаме на бедните страни от третия свят, за да ги хвърляме там като токсичните отпадъци.

— Защо нарочваш папата? — пита Хари. — Буш е същата работа, и той е срещу абортите.

— Да, но той ще се промени, когато жените започнат да гласуват срещу републиканците. А няма начин да се гласува срещу папата.

— Не чувстваш ли понякога — пита я, — сега с Буш начело, че някак оставаме в периферията, че сме нещо като голяма Канада, и че за останалите няма голямо значение какво правим? Може би така трябва да бъде. Предполагам, е някакво облекчение, че вече не сме голямата работа.

Елвира е решила да възприеме нещата от забавната им страна. Играе си с една от обеците с форма на орех и поглежда под ъгъл нагоре към него.

— Ти си важен за всички, Хари, ако това намекваш.

За първи път му казва нещо подобно, звучи като че ли му е дъщеря. Хари усеща, че се изчервява.

— Не мислех за себе си, мислех за страната. Знаеш ли кого обвинявам? Старият Аятолах, задето ни нарече Великия Сатана. Сякаш ни направи лоша магия и ние се смалихме. Сериозно. Някак наистина ни омагьоса.

— Недей да живееш в измислен свят, Хари. Все още имаме нужда от теб тук, на земята.

Тя излиза на паркинга, където се е появил квартет тийнейджърки, всичките в якета от избелял дънков плат. Кой знае, може би дори тийнейджърите в днешно време имат достатъчно пари да си купят тойота. Може да е женска рок банда, която си търси микробус за турнетата. Хари влиза безцелно в офиса, където гостуващите счетоводители ден след ден свиват гнездото си сред купчини хартия. Главният има уморено гумено лице с тъмни кръгове под очите, а помощникът му изглежда като някакъв малоумник, глупак поне що се отнася до говоренето, сякаш няма достатъчно пълнеж в главата. Сякаш за да компенсира всички недостатъци, винаги е облечен с чиста бяла риза със здраво завързана вратовръзка, закопчана за гърдите му с игла.

— А — казва главният, — точно който ни трябва. Говори ли ви нещо името Ангъс Барфийлд? — Сенките под очите му са толкова дълбоки и тъмно синкави, че изцяло заобикалят очите му; прилича на миеща мечка. Въпреки че лицето му свидетелства за много годинки, косата му е черна като вакса и стои толкова плътно върху главата му, сякаш е нарисувана там. Тези счетоводители трябва да са подредени, с всичките тези цифри, които записват, хиляди и милиони, и нито една петица, която да се сбърка с тройка, нито една седмица, която да се сбърка с единица. Когато повдига веждата на очертаното си с тъмен кръг око към Хари в очакване на отговор, гумената му уста неуморно се върти с някакво неспокойно всезнаещо движение.

— Не — казва Хари, — но всъщност чакай. Нещо ми се върти. Барфийлд.

— Хубаво е да познаваш такъв човек — казва счетоводителят с лукава гримаса и усукване на устните. — От декември до април е купувал по една тойота месечно. — Проверява някакво листче под ръката си. Има много дълги черни косми по китките. — Една корола с четири врати, един терсел хетчбек с пет скорости, едно камри комби, един луксозен двуместен четири по четири 4runner, а през април наистина се е отпуснал и си е взел една супра турбо със спортен покрив за сумата от двадесет и пет и седемстотин. Общо излиза на малко под седемдесет и пет хилядарки. Всичките на едно и също име и един и същи адрес на Уилоу стрийт.