Джон Апдайк - Заека се укроти

Опитва се да избере подходящ тоалет за изпращането на сина си в клиника за наркомани, с който после може да гледа Рой цяла сутрин, докато Пру закара Нелсън до Северна Филаделфия. Това много я притеснява, а и кой не би се притеснявал, в днешно време хората са станали ужасни, умишлено те притискат отзад, а когато излезеш от колата, отпрашват с нея. Вече няма почтени филаделфийски квартали, а за привлекателна млада жена като Пру е още по-зле. Пру се надява да се върне до обяд, така че Дженис да може да вземе Хари от болницата най-късно до дванайсет и половина, така беше предупредила дежурната сестра, предпочитат да не им дават обяд в последния ден, а и на момичетата, които оправят леглата, не им се ще някой да остава в леглото и да цапа чаршафите, а после да си тръгне. Стомахът й се свива, като се сети за Хари и за сърцето му, оказва се, че мъжете са толкова крехки, въпреки че онзи приятен млад интелигентен доктор Брайт бе във възторг от постигнатото с балона, но представата на Хари за самия него се е променила, говори за себе си почти като за някой, когото е познавал преди много време, и е по-вдетинен от всякога, оставя всички решения на нея. Не може да си представи как ще го остави сам вкъщи в първата вечер след болницата, но пък и не може да пропусне теста, а с всичкото това заминаване и пристигане и децата разстроени от заминаването на баща им в клиниката, наистина й се струва по-разумно да премести центъра на действията си в къщата на майка си, и да облече елегантния тоалет от фина вълна, който си купи преди две години от щанда на Уонъмейкър в търговския център до стария панаир (как се вълнуваха в училище, когато имаха свободен ден, и се возеха на всички влакчета, онова, на което четирима души влизат в нещо като цилиндър, и момчето срещу теб е ту над теб, ту под теб, а небето — навсякъде наоколо, и полата ти се развява бог знае накъде, и мирисът на дървени стърготини и захарен памук, и разните палячовци и животните, и наградите за хвърляне на малки обръчи върху пръчки, които бяха по-големи, отколкото изглеждаха). Тоалет в тъмносиньо и бяло с модерна синя плисирана пола и мръснобяла сатенена блуза и синьо сако без ръкави с широки рамене, което винаги прибира от химическото чистене с разкривени или нагънати, или откъснати подплънки, модата е ужасна, що се отнася до химическото чистене. Първия път, когато се показа на Хари в този костюм, той й беше казал, че прилича на малък полицай — явно, раменете и ширитите на джобовете му придаваха униформен вид, но тя смята, че ще свърши работа за целия ден, от сутринта, когато ще трябва да се удържи да не се разплаче, докато се сбогува с Нелсън, до изпита с всичките странни остарели термини: прилежаща земя и къща с двор и socage придобито земевладение, и безусловно наследяем имот, и ограничено наследяем имот, и получател на владение, и отдадена под аренда земя, и пълна собственост върху недвижим имот, и владение без право на прехвърляне, и завещани имоти и lex loci rei sitae. Ниските чинове в старото начално училище са извадени и заменени със столове с облегалка само за едната ръка, направени от алуминиеви тръби и оранжева пластмаса, но старите черни дъски все още са си там, посивели от тебеширения прах, набил се в тях през годините, и високите прозорци, които могат да се отварят и затварят само с дълга пръчка, и онези високо вдигнати подвижни лампи като плоски луни, като големи кухи цветя, обърнати наопаки върху тънките си стъбла. Дженис обожава отново да седи в класна стая и се опитва да слуша учителя и да учи нови неща, но също така усеща присъствието на останалите ученици, дишането им, стърженето на краката им и мълчаливите усилия на умовете им. Повечето хора в класа са по-млади от нея жени, но за нейно облекчение тя не е най-възрастната, нито пък най-глупавата. Годините, със сърдечните болки, които носят, и това, дето от време на време работеше в представителството, са я научили на някои неща. Ще й се родителите й да бяха живи, да можеха да видят как седи с още двайсет и пет души и учи, за да получи разрешителните си, сред градския шум и испанската музика, и испанските коли, които форсират по Пайн стрийт зад високите прозорци, как седи с тетрадките и моливите, и жълтия маркер (такива нямаше, когато ходеше в гимназията); но, разбира се, ако бяха живи, тя нямаше да върши това, нямаше да разполага с необходимото умствено пространство. Бяха чудесни родители, но така и не повярваха, че ще се справи сама, а бракът й с Хари затвърди това тяхно недоверие. Тя взимаше лоши решения.