Джон Апдайк - Заека се укроти

Телма се е изправила вдървено и навеждайки се над леглото му, казва направо пред Рони:

— Скъпи, ще успееш ли да ми дадеш една малка целувка?

Може би си въобразява, но когато бледото, хладно лице на Телма бегло се притиска в неговото за сбогуване, а устните им се срещат малко накриво, от нея лъха слаб неясен мирис на урина. Когато отново остава сам в стаята си, си спомня как понякога, когато целуваше Телма на тръгване от къщата й, устата й имаше вкуса на прокиснало мляко от кура му, изварата на спермата, секретирана под кожичката. Все още омекнала и замаяна от правенето на любов, тя не го осъзнаваше, а той се опитваше да прикрие отвращението си, отвращението от собствената си миризма върху устните й. Както, още един тъжен спомен, навремето Никсън, когато аферата Уотъргейт се раздуваше навсякъде, по време на една от петролните кризи, се появи по телевизията, за да помоли населението най-настойчиво да си намали терморегулаторите, защото това не само би пестило петрол, но и научните проучвания показвали, че е по-здравословно да се живее на по-хладно място. Онова едро, смръщено, уплашено лице по телевизията с влажни и непохватни устни. Техният президент, независимо дали бе мошеник или не, позорно пропадаше, но въпреки това се опитваше да каже необходимото; Хари като верен американец действително бе отишъл и намалил терморегулатора си.

Дженис се събужда рано от напрежение; предстои й дълъг и сложен ден, в девет трябва да изпрати Нелсън, а по обяд да вземе Хари, а в седем да издържи теста по британско имуществено право в Брюърския клон на университета на Пенсилвания, в обновената сграда на едно неизползвано начално училище на Саут Пайн стрийт, участък, в който не й е особено спокойно да паркира колата вечер. В средата на май в Пен Парк денят започва с прохладна целувка, както във Флорида; малката варовикова къща е по-уютна сега, когато заобикалящите я дървета са напълно разлистени. Тези дни, докато Хари бе в болницата, й се усладиха толкова, че увеличават чувството й за вина, дни, в които е свободна да влиза и излиза, без да дава обяснения, и да си ляга колкото рано или колкото късно й се иска и да гледа каквито телевизионни шоута й харесват. В сряда вечер например обича да гледа „Неразрешени загадки“, но Хари вечно седи до нея, в кабинета или в леглото и й повтаря колко нелепи са тези така наречени загадки, и как, като се замисли човек, всеки път са резултат от свидетелските показания на хора, които или са умствено неуравновесени, или ще имат някаква финансова изгода. Колкото повече остарява Хари, толкова по-циничен става; навремето беше религиозен по един особен начин. Не биха излъчвали шоуто по телевизията, ако нямаше някаква истина в него, а и този Робърт Стак й изглеждаше толкова разумен. Снощи заради срещата си с Чарли в онзи виетнамски ресторант край магистралата за Мейдън Спрингс (беше приятно, но така и не разбра какво се очаква да прави с онези шуплести ронливи оризови неща, подобни на увити палачинки, които бяха толкова безвкусни, че със сигурност е трябвало да се топят в нещо), успя да хване само последните десет минути от „На трийсет и нещо“, което обичаше да гледа всеки вторник, защото представяше нещата толкова различно, отколкото бяха, когато тя бе на трийсет и нещо, с всички изисквания към нея, майка-съпруга-дъщеря, а след това известно време и любовница на Чарли, и се чувстваше толкова неадекватна и виновна и нямаше никакви приятелки, освен Пеги Фознахт, която взе, че преспа с Хари, а сега е мъртва, ужасно е да си го помисли човек, цялата изгнила и изсъхнала като мумия в ковчега си, толкова е ужасно, че умът не го побира, но все пак се случва дори на хора на твоята възраст. Когато Хари го няма, може да яде пилешката супа с фиде на „Кембъл“, без да я топли, направо от консервата, с няколко солени бисквити „Ритц“, начупени вътре, без да се притеснява, че трябва да му приготвя балансирана, нискомаслена, безсолна храна, за която той се оплаква, че е безвкусна. Опитва се да прогони мисълта, че може би няма да е чак толкова ужасно, ако овдовее.

Снощи валя силно цял час, и тя не можа да заспи от барабаненето на дъжда върху кутията на климатика. Синоптиците обещаваха превалявания и тази вечер, въпреки че слънцето образува нещо като жълтеникавокафява мъгла, която се спуска върху двора през високите дървета на съседите, и пада там, където Хари е оформил малката си зеленчукова градина, имитирайки онази, която родителите му имаха в задния двор на Джексън стрийт, и отглежда само маруля и моркови, и алабаш. Определено обича да дъвчи нещо. Докато пие кафето си, тя вижда, че Брайънт и Уилард от шоуто „Тудей“ започват да се разбират по-добре след онази злощастна история, когато пуснаха личните записки на Брайънт по всички вестници, ама наистина, вече няма нищо лично, тези интриганти не знаят мира, все се надяват за нов Уотъргейт. Винаги е смятала, че смъртта на баща й бе предизвикана от Уотъргейт. Новините са предимно за Китай и Горбачов, не може да се вярва, че комунистите няма да се сдушат срещу нас и за Панама, от която онзи зъл сипаничав Нориега просто не желае да си тръгне, и за това как вчера гласоподавателите от Пенсилвания са отказали данъчната реформа, която губернатор Кейси искал да прокара. Хората смятали, че това означава увеличаване на данъците, а ако има нещо, за което можеш да разчиташ на американците през последните десет години, то е да бъдат егоисти.