Джон Апдайк - Заека се укроти

— Няма ли да си вкъщи утре вечер? В първата ми вечер у дома? — Оплаква се, опитва се да трупа точки, но му се ще просто да си тръгне и да го остави сам с телевизионния екран.

— Ще видим — казва Дженис, надигайки се. — Имам една идея. — След това пита: — Не се ли гордееш с мен? — Тя се навежда напред и притиска разгорещеното си, енергично лице в неговото. — Задето се справям така?

— Аха — лъже той. Когато беше некомпетентна му харесваше повече. Тя си тръгва с новото си, жълто като нарцис палто, метнато през ръка, и той си мисли, че е напълняла отзад, добила е онзи тежък вид, с който се носят жените от провинцията, когато стигнат определена възраст.

Хари хваща края на „Том Брокоу“, и тъкмо се наглася да изгледа някакво шоу от седем часа за живота в Антарктида, когато му идват на посещение най-неочакваните от всички хора, семейство Харисън. И то не само Телма — довела е и Рон, или по-скоро Рон я е довел, тъй като е по-слаба и по-изпита от всякога, и се движи сякаш при всяка стъпка може да си счупи някоя кост. Усмихва се тъжно; очите й се извиняват за състоянието й, за това, че Рон е с нея, за това, че не може да се сдържи да не дойде.

— Бяхме тук, в болницата, при моя лекар — обяснява тя, — а Рон Младши беше дочул, че си тук.

— За нещо, което според тях е дребна процедура — казва той и прави жест към стола, който Дженис бе придърпала към леглото и който вероятно все още е топъл от широкия й задник. — Рон, има един голям тапициран стол там в ъгъла, ако искаш го дръпни насам, на колелца е.

— Ще стоя прав — казва той. — Имаме съвсем малко време.

Навъсен е, но не Заека ги е поканил да дойдат да го видят, тъй че не вижда защо трябва да търпи грубо отношение.

— Както искаш. — Пита Телма: — Ти как си?

Телма въздиша театрално.

— Нали ги знаеш лекарите. Никога не искат да признаят, че не разполагат с отговор. Два пъти седмично съм на диализа вкъщи, Рони е истински светец, задето ме търпи така. Изкара курс за работа с машината.

— Рони винаги си е бил светец — казва й Хари, при все че всички в стаята знаят, че вероятно ненавижда Рони Харисън най-много от всеки друг на света, въпреки че се познават още от детската градина. Сквернословно хулиганче още от петгодишна възраст, а сега плешив като главичката на пенис, с тънки кичурчета около големите клепнали уши. В гимназията, а и след това, Рони бе някак набит, но наближаването на старостта е изсмукало набитостта като пълнеж от бонбон, оставайки хлътнатини по лицето му, струпеи и някакви болезнени жили около врата. Хари казва, сякаш тя не знае:

— Дженис също кара курсове, да се учи да продава недвижими имоти. Предполагам, за да има някакъв занаят, в случай че ритна камбаната.

Клепачите на Телма потрепват, кокалестата й ръка със златна венчална халка пропъжда тази вероятност. Колкото повече напредва болестта, толкова по-изсушена става, и все повече заприличва на съсухрена учителка. Това бе едно от странните неща в любовните им отношения, че изглежда толкова примерна, а е толкова дива в леглото, но може би истинската й същност е тази на учителката, а другата поза е възприемала изцяло заради него.

— Хари, няма да ритнеш камбаната — казва му тя настойчиво, уплашена за него. Странна е тази черта у жените, способността им наистина да се тревожат за някой друг, освен за себе си. — Вече правят невероятни неща със сърцата, кърпят ги и ги поправят досущ като парцалени кукли. — Успява да скалъпи бледа усмивка.

— Искаш ли да видиш какво имам аз?

Той си мисли, че познава всичко, което тя има, но Телма разкопчава ръкава си и с онова делово разголване, което бе характерно за нея, му показва опаката страна на голата си ръка. Две виолетови петна върху тънката й китка са свързани с някаква прозрачна пластмасова тръбичка във формата на буква U, залепена здраво с лейкопласт върху жълтеникавата й кожа.

— Това се нарича шунт — казва тя, произнасяйки внимателно последната дума. — Свързва артерия с вена и когато ми правят диализата, го махат и ме свързват с машината.

— Хубаво — това като че ли е единственото, което може да каже. Разказва им за своята ангиопластика, но вече му е писнало да я описва и да се опитва да предаде зловещата история как е видял тъмната сянка на катетъра като змиевиден показалец да се прокрадва все по-навътре в бледите, тръпнещи оттенъци на сърцето му. — Можеше да ми се запуши коронарната артерия и тогава щях да получа СС. Спиране на сърцето.

— Но не е станало, негоднико — казва Рони и се изправя, оставяйки сянката си върху стената. — Старият майстор — казва, язвителната фраза, с която навремето в баскетболните им дни подиграваше Хари. Смешна работа, през целия си живот Харисън е засенчвал Хари с грозната си плът, едно постоянно напомняне за всичко, изпълнено с пот и усилие в живота, което Заека гнусливо се бе надявал ловко да избегне. — Никой с пръст да не закача Стария майстор. Той кара всичко да изглежда лесно. — Рони ненавиждаше, че Марти Тотеро вкарваше него, Рони, в играта чак когато силовите играчи от другия отбор притиснеха грубо Хари, за да отвърне на грубостите им. Наказатели, така ги наричат днес.