Джон Апдайк - Заека се укроти

— Колко им дължим всъщност? — Съзнанието му все още не може да придаде нужната тежест на тези факти, на тези тойоти фантоми. Все още му се въртят болничните мисли — за ананаса, който му обещаха за закуска, и дали си е взел вечерния дигиталин или не.

— Никой не знае, Хари. Нелсън не си спомня точно, а Лайл казва, че много от дисковете, върху които пазил сметките, случайно се изтрили.

— Случайно, ама нарочно, както казваха навремето — казва той. — Ама че лайно. И двамата са лайна.

— Знам, ужасно е — казва Дженис, — и Лайл беше ужасен по телефона. Каза, че умира и че въобще не му пука какво ще му направим! Звучеше малко като откачен; това не беше ли един от симптомите? — Сериозността на фактите я връхлита, и внезапно я хвърля в истерия; сълзите й потичат, съпроводени от хлипания, и тя се опитва да положи мокрото си лице върху покритите му с одеяло гърди, но е твърде ниска, както е кацнала върху стола до високото му легло, и вместо това притиска очи и уста в твърдия ръб на матрака, ломотейки как не може да повярва, че той може да й причини такова нещо.

Под „той“ има предвид Нелсън; поне веднъж Хари не е на мушката. От болка, цялата й глава е пламнала, дори горната част на черепа, като завряло гърне. Той утешително я поглажда по кокетната нова прическа и се опитва да сдържи усмивката си. Пада им се и на двамата, мисли си. Спрингърови. Тъмната й коса е толкова тънка, че залепва по пръстите му като паяжина. В продължение на цели пет минути той масажира топлата й, нещастна глава с върховете на пръстите си, втренчен в празния екран на телевизора, и си мисли, че в момента пропуска новините в шест часа, следвани от националните новини в шест и половина. Някак не може да повярва, че това, което Дженис се опитва да му каже, може да се сравнява с националните новини. Тя може да му е жена, но не е Кони Чънг; камо ли Даян Сойер с нейните раздалечени сини очи и топящи се устни и стреснат поглед като на прекрасна руса крава.

— И какво ще стане? — пита той накрая.

Тя повдига набразденото си от сълзи лице и най-изненадващо има готови отговори. Явно, Чарли я е подготвил.

— Ами, щом разберем колко дължим на ККТМ, ще трябва да се издължим. Плащаме лихва върху инвентара, така че не би трябвало да им пука особено, все едно имаме ипотека, само дето Нелсън е продал къщата, без да им каже.

— Ако е подправял подписи, тогава си е измама — казва Хари и мастилената течност на отчаянието започва да се влива в сърцето му, като вижда колко пропаднал е синът му. Човешка отрепка, както собственият му баща веднъж бе казал по негов адрес. Пита: — Какво ще стане с хлапето?

Дженис примигва с мокри мигли. Това, което ще каже, й се струва толкова значимо, че за секунда задържа информацията. Гласът й се изпълва със сочната прецизност, с която говореше Мама Спрингър, когато бе взела категорично решение.

— Съгласи се да влезе в рехабилитационен център. Незабавно.

— Това е добре, предполагам. Какво го накара да се съгласи?

— Казах му, че или ще влезе, или ще го уволня от представителството. И ще го съдя.

— Уха. Така ли му каза? Че ще го съдиш?

— Точно така, Хари. Принудих се да го кажа.

— На собствения си син?

— Налагаше се. Той затъва и го знае. Беше ми благодарен всъщност. Изяснихме си всичко още в магазина, там, навън при бурените, а Чарли и счетоводителят останаха вътре. След това се обадихме по телефона тук-там, от стария ти кабинет.

— А къде всъщност е този рехабилитационен център?

— В Северна Филаделфия. Същият, дето го препоръча психологът му, стига да успее да вкара Нелсън. Оказва се, че всички центрове били препълнени. Обществото не смогва. В Брюър има някакви дневни лечебни програми, по психолог му казва, че най-важното е да се откъсне от цялата среда, в която присъстват наркотиците.

— Значи действително е отишъл на психолог след онази криза с Пру.

— Да, за всеобща изненада. И което е още по-изненадващо, Нелсън май го харесва. Уважава го. Той е цветнокож.

Хари усеща пробождане на ревност и обида. Някой друг поема момчето му. Бащинските му грижи не са били на ниво. Викат професионалисти.

— Колко време ще остане в центъра?

— Пълната програма е деветдесет дни. Първият месец е детоксикация и интензивна терапия, а след това шейсет дни живее в полусамостоятелна стая и му намират някаква работа, вероятно някакъв общественополезен труд, просто нещо, което да го върне обратно в нормалния свят.

— Няма да го има цяло лято. Кой ще управлява представителството?