Джон Апдайк - Заека се укроти

Сестрата с кръглото, бледо провинциално лице идва в понеделник сутринта и му казва:

— Майка ми трябва да мине да ми остави нещо довечера. Да я поканя ли да се качи горе да те види за минутка?

— Тя каза ли, че иска? — Като си помисля, че си мислиш, че тя е твоя дъщеря, все едно я заливам с мръсотия, бе казала Рут последния път, когато разговаряха.

Младата жена с шапчицата си на гънки се усмихва.

— Споменах й онази вечер, небрежно, че си тук, и мисля, че ще иска. Не каза нищо грубо или нещо такова. — По лицето й преминава вълна на изчервяване, глуповата усмивка, някаква тайна. Ако не й се случи нещо в най-скоро време, ще изглежда глуповато, с празно изражение. Невинността е просто предшественик на глуповатост.

Този не е от най-добрите дни за Хари. Звуците от пътното движение в работния ден, които се подновяват на улицата отвън, му напомнят колко далеч от всичко това е все още. Дженис не го навести, а сега вече вечерната й лекция е започнала. През целия ден сиви облаци се тълпяха в небето на дълги дъждовни ленти и влачеха черни опашки над тухлените комини, но всъщност не падна никакъв дъжд. Гледката от прозореца му се състои от няколко сложно нащърбени ивици декоративна тухлена зидария, която покрива третия етаж на тесни сгради, които помещават на приземния си етаж едно кафене, ателие за химическо чистене и магазин за канцеларски материали. Сградата на ъгъла е боядисана в сиво, средната е синя, а третата, с най-натруфените прозорци, е бежова. Хората в Брюър бавно са осъзнали, че можеш да боядисваш тухлите във всякакъв цвят, който си пожелаеш, а не само в червено. Зад горните прозорци от другата страна на улицата живеят хора, но въпреки че Хари предано зяпа, все още не е бил възнаграден с гледката на събличаща се жена, нито дори на човек, приближил се към прозореца, за да погледне навън. Нещо, което го депресира още повече, е, че не е успял да се изходи, откакто влезе в „Свети Джоузеф“ преди три дена. Първия ден бе хвърлил вината върху неудобството на подлогата и загрижеността си към сестрите, които би трябвало да изнесат това, което е изхвърлил, а на втория ден, върху промяната в обичайната му диета — храната, която измисля въображението на болничните диетолози, изглежда доста добре, но има вкус на влажен картон и се разпада като плява при дъвчене, толкова е безвкусна, че слюнчените му жлези отказват да функционират — но на третия ден, когато вече може да броди из коридорите и да използва банята зад отделна затворена врата в стаята му, обвинява себе си, своята немощ, своята изсъхналост, упадъкът на вътрешните си процеси. Дори газовете му са свършили.

Странно, че това момиче (не че е момиче, би трябвало да е само три години по-млада от Нелсън) му предложи да доведе майка си, тъй като предната нощ той бе сънувал Рут. Докато светът около него посивява, сънищата му възприемат наситен цвят. Рут — Рут такава, каквато някога беше, през онази пролет, когато спяха и живееха заедно, и двамата на двайсет и шест, тя — пълничка, наперена, хубава по един грубоват, тежък, небрежен начин — бе облечена в рокля в морскосиньо, на ситни бели точки, а той притискаше тялото си в роклята, в тялото в нея, и й казваше колко добре й стои този цвят, докато косата на главата й блестеше в червено, кафяво и златно, току до очите му. Рут бе извърнала глава, не, както усещаше, поради антипатия към него, а от естествено смущение от ситуацията, тъй като, явно, живееше заедно с него и Дженис, всичките заедно, и Дженис бе някъде близо до тях — на горния етаж, въпреки че мебелите около тях бяха от ракита с избелели цветни мотиви, като в апартамента им във Флорида, който нямаше горен етаж. Прегръдката му с Рут му се струваше не съвсем позволена, като прегръдка с близък роднина, а комплиментът му към ярката й рокля бе предназначен да й внуши собственото му чувство за удовлетворение, за това, че любовта им най-после е разрешена. Той скри лице във врата й, зад завесата от многоцветната й коса, и знаеше, че може да я чука винаги, непрекъснато, бездънно да се излива в плътната й хубост. Когато се събуди, имаше от онези силни ерекции, които почти никога не получава, когато е буден, с тези антихипертензивни хапчета и обичайното му мрачно настроение. Видя, докато сънят все още витаеше с небесносини късове, че белите точки на роклята бяха подобните на конфети листчета, които преди месец осейваха тротоара на онази улица с Брадфордски крушови дървета, близо до Съмър стрийт, където някога бе живял с Рут; и че падащата на петна слънчева светлина бе тази, която някога се изливаше върху желязната масичка с папрат и африкански теменужки на Мама Спрингър в малката слънчева стая от другата страна на преддверието, срещу мрачната всекидневна. Защото, въпреки че мебелите от съня му бяха тези от апартамента им във Флорида, къщата, която всички те деляха, със сигурност беше старата резиденция на Спрингърови.