Джон Апдайк - Заека се укроти

Лицето на младия лекар помръква от моментно смръщване. Заека предполага, че е надвишил определеното за посещението време. Видимо запазвайки търпение, той облизва изпръхналите си устни и обяснява:

— Взима се повърхностна вена от крака, а в някои случаи и от някоя от гръдните артерии, тъй като те издържат по-добре на артериалното налягане, отколкото вените. Но не е нужно да се притеснявате за тези неща. Вие не сте хирург, това е нашето поле на действие. Хиляди такива операции се правят в САЩ всяка година — повярвайте ми, Харолд, това е фасулска работа.

— Тук ли ще го направите?

Очите на Брайт зад очилата му с телесен цвят са странни космати процепи с подпухнали розови клепачи.

— В това учреждение все още няма такава техника — признава той. — Ще се наложи да отидете до Филаделфия, съмнявам се, че ще успеем да ви вмъкнем в Ланкастър, резервирани са за месеци напред.

— В такъв случай, явно, не е чак толкова лесна работа, щом е нужна такава техника. — Още от детство Заека храни предубеждение спрямо Филаделфия. Най-мръсният град в света: живеят с отровена вода. А Ланкастър е още по-зле — фермери квакери изтощават животните си до смърт, размножават се помежду си до такава степен, че половината са гърбушковци и джуджета. Нали ги видя във филма „Свидетеля“, представени с определен старомоден чар, как Кели Макгилис обтриваше голите си цици с гъба, и как всички се включиха в строежа на плевнята, но това не можа да го заблуди. — Може би Флорида е по-подходяща — предлага той на доктор Брайт. — Флорида винаги му се струва нереална, когато е там, и ако си направи операцията там, може да остане с усещането, че все едно не я е правил.

Наранената уста на доктор Брайт добива строго изражение; върху горната му устна има пот. Защо толкова много настоява? Да не би да има месечна квота като щатските полицаи с фишовете за превишена скорост?

— Не съм особено впечатлен от отношенията си с Делеон — казва той. — Но вие си помислете, Харолд. Ако бях на ваше място, щях да го направя — без никакви колебания. В противен случай просто си играете с живота си.

Да, мисли си Заека, когато лекарят напуска стаята, но не си на мое място. А за какво друго е животът, ако не за да си играеш с него?

Мим се обажда. Трябват му няколко секунди, за да разпознае гласа й, толкова е сух и носов, толкова продран от уиски и цигари.

— Какво ти правят сега? — пита тя. Винаги е била на мнението, че той е агънце сред вълците в Даймънд Каунти и че е трябвало да се измъкне, както бе направила тя.

— Вкараха ме в болница — казва й той. Готов е да се разплаче като малко момче. — Завряха ми един балон през крака чак до сърцето, пълен със солена вода, за да разширят една артерия, запушена от всичките мазнотии, които ям. След това сложиха торбичка с пясък върху разреза на бедрото ми и ми казаха да не си мърдам крака цели шест часа, или ще умра от загуба на кръв. Така е в болниците; казват ти, че това, което ще ти направят, е просто като нова прическа, а след това по средата ти казват, че може да умреш от загуба на кръв. А след това, тази сутрин, лекарят идва и ми казва, че това било детска операция, и едва ли не нямало смисъл да се занимават с нея. Иска да стигна до края и да си направя множествен байпас. Мим, разтварят те като кокосов орех и късат вени от краката ти.

— Да, знам — казва тя. — Ще го направиш ли?

Отговаря й:

— Предполагам, че в крайна сметка ще ме убедят. Искам да кажа, че така или иначе са ме хванали за топките. Страх ме е, но какъв друг вариант има?

— Разни типове, дето познавам тук, са правили открита операция на сърцето и се кълнат, че това е решението. Не виждам да има чак такава разлика, пак си прекарват дните, седнали на дебелия задник, правят си маникюра и говорят по телефона, но пък и преди не бяха кой знае какъв динамит. Когато стигнеш нашата възраст, Хари, са нужни огромни усилия да останеш жив.

— Хайде, Мим, та ти си само на петдесет.

— За жена тук, при нас, това си е направо древна възраст. Паша за крави. Време е да се скриеш, ако си жена. Вече не те заглеждат, все едно че си станала невидима.

— А теб определено те заглеждаха — казва той гордо. Спомня си я, когато беше на деветнайсет — боядисан рус кичур, широк червен пристегнат колан, меки секси пуловери, тънки ръце, които завършваха с дрънкащи гривни, издадени напред зъби, които нямаше как да не се видят, когато се усмихваше, устни, омазани с червило сякаш е яла сандвич със сладко, дългокрака кобилка, която умираше да се измъкне от Брюър, да си пробие път през оградата с ритници или с чукане. И го беше постигнала. Заека никога не би се справил там. Беше твърде мекушав. Дори Флорида изсушава духа му. Нужно му бе да живее там, където го помпеха.