Джон Апдайк - Заека се укроти

— Всички я ценим — въздиша Заека. — Хей, Дженис. Мислех си онзи ден, че трябва да викнем да ни почистят мокета вкъщи. Не че ти си виновна, но е ужасно мръсен, скъпа.

Доктор Брайт влиза в неделя сутринта и му казва:

— Харолд, изглеждаш великолепно. Рей работи прекрасно. В операционната зала се говори: „С този катетър може да погъделичка и някоя тения под брадичката“. — Брайт поглежда през гъстите си вежди, очаквайки смях, не го чува и кацва върху ръба на леглото, за да внуши допълнителна интимност. — Преглеждах нашите собствени филми плюс нещата, които онези идиоти от Общинската болница в Делеон най-после ни изпратиха. Луменът ти се е качил от петнайсет процента до нормалните шейсет. Но не мога да кажа, че съм във възторг от дясната ти коронарна артерия (ДКА); тя, бих казал, е около осемдесет и пет процента запушена, което си е чудесно, стига добре развитата колатерална да подхранва дясната камера от циркумфлексната. Но на мястото на разделянето с лявата артерия се е образувало изменение, а такова изменение по-трудно може да се третира с ангиопластика. Също и ако — предполагам това ти е интересно — и ако изменението е прекалено дълго или се намира в свръхактивния атриовентикулярен отвор, или при положение, в което насред операцията оставаш без достатъчно колатерално кръвообращение. В такива случаи може да стане сложничко.

Краката му са малко къси, за да седне удобно на леглото; той друсва бедра малко по-плътно до краката на Хари, и Хари усеща как кръвта в проснатото му тяло се разклаща. Брайт се усмихва, и гласът му става поверителен, както когато мърмореше над раменете на доктор Реймънд.

— Фактът е, Харолд, РТСА 16 16 Перкутанна транслуминална коронарна ангиопластия. — Б.р. е донякъде детинско лечение, и искам сериозно да обмислиш, докато си тук тези няколко дни, въпреки че, както казвам, тази процедура явно дава добри резултати за момента, дали сега, когато вече тества почвата, да не се решиш на КБ 17 17 Коронарен байпас. — Б.пр. . Не веднага. Говорим за след четири или шест месеца, преди отново да повторим. Ще направим байпас и на ДКА, и на циркумфлексната и отново ще си нов човек. Това си е направо чисто ново сърце. А докато сме вътре, може да погледнем онази изпускаща клапа на аортата, и да помислим за пейсмейкър. Честно казано, май сме се оказали с лек постоперативен инфаркт на миокарда; електрокардиограмата ти показва някои нови Q-вълни, а има и покачване на изоензима СРК 18 18 Креатинин фосфокинез. — Б.пр. с положителен MB 19 19 Креатин кинез. — Б.пр. .

— Искате да кажете — казва Хари не напълно измамен, — че съм получил удар, както съм си лежал тук?

Доктор Брайт изящно повдига рамене. Всичките му жестове притежават определена изящност, която подхожда на млечнобялата му кожа. Гласът му е леко писклив, чурулика през устни, които сякаш са покрити в мехури. Казва:

— Ангиопластиката е агресивна процедура, никой не твърди обратното. Съвсем нормално е да се получи лека травма. Сърцето ти има белези на миокарда от доста време. Сърдечният удар е просто смърт на сърдечен мускул. Ако е малък, може да умре, без да забележиш. Случва се с всички нас, също както всеки над определена възраст има някаква емфизема. Нарича се процес на стареене и не можем да избягаме от него. Не и в този живот.

Хари се чуди как стои въпросът в следващия живот, но решава да не пита. Съмнява се, че Брайт знае повече от Нешънъл Инкуайърър.

— Искате да ми кажете, че съм дошъл в тази болница срещу не знам колко хиляди долара за някаква детска операция?

— Рим не е бил построен за един ден, Харолд, и сърцето ти не може да бъде възстановено за една седмица. Ангиопластиката носи определено облекчение, поне за известно време, в около осемдесет процента от случаите. Но байпасът има около деветдесет и девет процента първоначален успех. Виж. Това е като разликата между това да изтъркаш тоалетната чиния с дълга дръжка или изцяло да я смениш. Има места, които не могат да се достигнат с четка, и отлагания, които вече са се свързали химично. Човек на твоята възраст, като цяло в добро здраве, въобще не би трябвало да се замисля. Дължиш го не само на себе си, но и на съпругата и сина си. И на онези хитри малки внучета, за които доста слушах.

Колкото по-бързо говори Брайт, толкова повече натежава гръдният кош на Хари. Той изтърсва:

— Я да видим дали съм разбрал. Откъсват вени от краката ти и ти ги зашиват към сърцето като дръжки на кана?