Джон Апдайк - Заека се укроти

— Така е по-добре — казва сестрата. — Сто и четирийсет на деветдесет и пет. Не е идеално, но не е зле. В отговор на въпросите ти: колата изтрая по-дълго, отколкото гаджето. Замених колата след осем години; километражът сочеше сто и двадесет хиляди мили. С Джейми се разделихме около година след като се преместихме в града. Върна се обратно в Галили. Брюър се оказа твърде суров за него.

— А за теб? За теб твърде суров ли се оказва?

— Не, харесва ми. Харесва ми разнообразието.

Разнообразие като това, което получаваше майка й? Истинска проститутка ли си била? Сумракът и напълно разлистилите се майски дървета смекчават контурите на самостоятелната му стая; това е спокоен час за болничния етаж, след вечерята и наплива от посетители след края на работния ден. Хари се осмелява да попита:

— Омъжена ли си сега? Или живееш с някого?

Тя се усмихва, вродената й доброта за миг се бори с изненадата от неговото любопитство, от нахалството му и след това отново изглажда и успокоява чертите й. Сумракът сякаш концентрира бледия блясък на кръглото й лице. Но гласът й издава градска сухота, предпазливост, която може тепърва да се прояви.

— Не, всъщност живея с майка си. Тя продаде фермата, която наследихме от баща ми, и се премести при мен, когато Джейми се изнесе.

— Мисля, че знам коя е фермата. Минавал съм покрай нея. — Оскверненото, уморено сърце на Хари натежава от толкова много информация, както слабините му буквално тежаха, притиснати от торбички пясък, в часовете след ангиопластиката. Като си помисли само за този друг свят, с всичките храсти и сезони и зелени дни, и кафяви, в които животът на това дете е преминал без него.

— Рут… — започва той, и завършва: — С какво се занимава? Майка ти?

Тя го поглежда особено, но след това с готовност отговаря, сякаш въпросът му е преминал някакъв тест.

— Работи за една от онези чужди застрахователни компании, които се занимават с валутни пазари и спомагателни фондове и разни такива, дето имат клон в новата стъклена сграда в центъра, срещу бившия Кролс.

— Стенографка — спомня си Заека. — Можеше да води бележки и да пише на машина.

Момичето направо се разсмива, изненадано от това напипване на истината. Започва да се оживява, да губи сестринските си обноски. Отстъпила е на крачка от леглото му и пълните й бедра опъват колосаната й бяла униформа отпред, така че въпреки че е изправена, се очертава нещо като скут. Защо ли Рут превръща това момиче в стара мома? Тя му казва:

— Наеха я на такава длъжност, но тъй като беше много по-възрастна от останалите жени, й позволиха да поеме повече отговорности. Сега е нещо като младши изпълнителен директор. Познавал ли си майка ми някога?

— Не съм сигурен — излъгва той.

— Сигурно си я познавал в дните, когато не е била омъжена. Казвала ми е, че е познавала доста мъже, преди да се запознае с баща ми. — Тя се усмихва, давайки му разрешение да познава майка й.

— Предполагам, че съм я срещал — казва Хари, натъжен от тази мисъл. Винаги е искал да бъде единственият мъж за всяка жена, както беше единственият син на майка си. — Срещал съм я един или два пъти.

— Трябва да се видиш с нея — продължава живо Анабел. — Много е отслабнала и се облича много шик. Шегувам се с нея, има повече гаджета от мен.

Заека затваря очи и се опитва да си го представи, на тяхната възраст. Хайде. Давай. Облича се шик. Градското си е градско. Спомня си косата й, първия път, когато я видя, червена неонова светлина, като повехнало цвете.

Момичето, което смята за своя дъщеря, продължава:

— Ще й кажа, че сте тук, господин Енгстръм.

Въпреки опита му да се оттегли във вечерното си вцепенение, пробуждащата се близост между тях е провокирала определена дързост у нея.

— Може би тя ще си спомни повече от теб.

Зад запечатаните болнични прозорци, в бавно сгъстяващия се мрак, се надига мъзга, и въздухът, дори вътре, сякаш е натежал от цветен прашец. Неволно очите на Хари отново се затварят.

— Не — казва той — няма нужда. Не й казвай нищо. Съмнявам се, че би си спомнила нещо. — Внезапно се чувства уморен, твърде уморен за Рут. Дори ако това момиче е негова дъщеря, това е стара история, която си минава като радио, което никой не слуша.

Държат го в болницата в продължение на пет нощи. Дженис идва да го види в събота. Много е заета там, навън; курсовете, които трябва да изкара, за да стане агент по недвижими имоти, са започнали, „Законите на недвижимата собственост и прехвърлянето на имоти“ по три часа едната вечер и другият курс — „Процедури при ипотекиране и финансиране“, на следващата. Освен това прекарва много часове с Пру и внучетата, а и Чарли Ставрос й се обадил и я извел на обяд.