Джон Апдайк - Заека се укроти

— Вероятността за повторна стеноза е трийсет процента след три месеца — предупреди той Хари в кабинета си с цветни снимки в рамки на дребна бледа жена, която приличаше на него, както един хамстер прилича на друг, и на малки деца, подредени пред родителите си като аптекарски шишета, всички с къдрава светла коса, кривогледи очи и същите миниатюрни розови нослета, — а двайсет процента от пациентите с ПТКА в крайна сметка и без това стигат до КАБГ. Извинете — това са перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика и коронарен артериален байпас графт.

— Така и предположих — казва Хари. — Все пак нека първо да направим балончето и да оставим ножовете за по-късно. — За много по-късно, мисли си наум.

— Както кажете — казва доктор Брайт напевно, гласът му е отсечен и сериозен, и спокоен, и примирен. Като играч на голф: губиш този мач, но следващата седмица пак ще играеш. — Разсъждавате по същия начин, както и деветдесет процента от сърдечноболните пациенти. Обожават варианта ПТКА и никой сърдечен специалист не може да ги разубеди. Нелогично е, но такъв е човекът. Ще ви кажа какво ще направим, Харолд. — Не са му казали, че никой не се обръща към Хари с Харолд, въпреки че това беше истинското му име. Заека премълчава; това го кара да се почувства отново като дете. Майка му го наричаше Хаси. — Ще направим нещо по-специално за вас. Ще можете да гледате цялата процедура на екрана. Ще бъдете под местна упойка, така по-лесно ще мине времето.

— Нужно ли е?

За момент доктор Брайт добива смутен вид. За толкова светъл човек той се поти обилно, горната му устна винаги е покрита с роса.

— Обикновено закриваме екрана за пациенти, които смятаме за твърде възбудими или лабилни. Винаги има слаба вероятност от запушване на артерията и няма да е приятно да гледат как се случва. Но вие, вие не сте лабилен. Не сте някоя нервна баба. Прецених ви като доста корав човек, Харолд, с голяма доза интелектуално любопитство. Греша ли?

Беше като десетдоларов бас, когато вече си с трийсет долара назад. Не можеш да откажеш.

— Не — каза той на младия лекар. — Такъв съм си.

Доктор Брайт не провежда лично процедурата: нужен е специалист, едър заплашителен мъж с пълни мургави ръце, доктор Реймънд. Но доктор Брайт присъства, лицето му надзърта като луна — големите проблясващи очила, горната устна, осеяна с капчици нервна пот — над подобните на планина лимоненозелени рамене на доктор Реймънд и хирургическите шапчици на сестрите. Операцията изисква две асистиращи сестри; съвсем не е безобидна „процедура“; Хари е измамен. Изисква и две болнични стаи, тази, в която се случва всичко, и контролна стая с няколко телевизионни екрана, които го превръщат в подскачащи ярки линии, символи на живота: Шоуто на Заека Енгстръм с непостоянна публика, тъй като дежурната сестра и доктор Брайт и някакви други, които така и не са му представени, лимоненозелени статисти, идват да погледат за малко, и отново си тръгват. Има даже екип хирурзи, както небрежно му казват, в случай че се наложи незабавен байпас.

Още една измама: без предупреждение го обръсват отдолу, интимните му части, откъдето ще влезе катетърът. Дават му хапче, което да му замае главата, и докато лежи безпомощен върху операционната маса под всичките тези светлини, остъргват дясната половина на слабините му и пубисното окосмяване; никога не е бил кой знае колко космат и той се чуди дали на неговата възраст космите изобщо ще поникнат отново. После идва иглата, която му се струва по-голяма и по-зловеща от иглата с новокаин, която използва зъболекарят; нейното „пощипване“ — доктор Реймънд промърморва: „Сега ще усетите леко пощипване“ — не минава толкова бързо. Но след това няма болка, само агонията от нарастващото пикочно налягане, докато боите, инжектирани на неколкократни горещи вълни, се натрупват в кръвоносната му система, сякаш пекат гръдния му кош в микровълнова печка. Исусе. Няколко пъти затваря очи, за да се помоли, но моментът му се струва неподходящ, материалният свят напира твърде силно. Никой стар крехък библейски Бог не би посмял да се намеси. Единствената религиозна утеха, в която се е вкопчил през своето изпитание от три часа и половина, е вярата, че този доктор Реймънд със своя пустинен тен и дълъг меланхоличен нос и мечешка възглавничка от плът върху раменете е евреин: Хари храни нееврейското предубеждение, че евреите правят всичко малко по-добре от останалите хора, което произтича от всичките тези поколения, приведени над Тората и часовникарските масички. Те не се разсейват толкова лесно като хората с други убеждения, не очакват да се забавляват толкова много. Държат се настрани от пиенето и наркотиците и имат слабост единствено (ако може да се вярва на онази история на Холивуд, която някога беше чел) към леки жени.