Джон Апдайк - Заека се укроти

Нелсън казва:

— Тази проклета кучка. Нищо нямаше да й стане, ако просто ме беше оставила на мира.

Дженис казва на Хари:

— Нелсън вече се чувства много по-добре, така че хайде да се прибираме да си лягаме.

Гласовете им звучат високо след мъглявата тишина в стаята на Рой и той умишлено отговаря тихо.

— Какво се разбрахте вие двамата? Не искам това да се повтаря.

В старата стая на Нелсън Рой се разплаква. Би трябвало Хари да плаче, неговата буза го боли.

— Няма, Хари — казва Дженис. — Нелсън обеща да отиде на психолог.

Той поглежда към сина си, за да види какво означава това. Момчето видимо потиска усмивка на съучастничество заради необходимостта жените да бъдат успокоявани. Хари казва на Дженис:

— Казах ти, не му позволявай да те изиграе.

Челото й, което бретонът не покрива, се набръчква от нетърпение.

— Хари, време е да си ходим. — Както Лайл го бе информирал, тя е шефът.

В колата, по обратния път, той дава воля на възмущението си.

— Какво ти каза? Ами парите?

Шосе номер 422 тръпне под високи и тежки камиони, трансконтинентални машини с по осемнайсет колела. Движат се по-бързо през нощта.

Дженис казва:

— Той управлява представителството и ще е твърде унизително да му го вземем. Аз не мога да го управлявам, а ти влизаш в болницата за онази ангиоработа. Пластиката.

— Чак по-следващата седмица — казва той. — Винаги можем да го отложим.

— Знам, че това искаш, но не можем просто да продължаваме да се преструваме, че нищо ти няма. От Нова година минаха почти четири месеца, а във Флорида казаха, че би трябвало да се възстановиш достатъчно за три. Доктор Брайт ми каза, че не отслабваш и не избягваш солта, както са ти препоръчали, и че всеки момент може да се случи същото като в Сънфиш.

Доктор Брайт е кардиологът му в болницата „Св. Джоузеф“ в Брюър — луничаво хлапе със свежо лице и големи очила с пластмасови рамки в телесен цвят. Дженис му казва всичко това със сухия, решителен глас на майка си, който дълбае ужасяваща празнота в него. Когато преминават по Ситивю Драйв, спускащият се надолу парк изглежда крехък, хартиен, а осветените дървета са като изкуствени. Няма нищо под тези скали, под тези стръмни морави и горди редици къщи, само атоми и празнота, които го чакат да заеме своето тясно местенце сред тях. Мили боже, протегни ръка от небесата. Изтръгни болното ми сърце. Телма твърди, че помагало. Умът на Дженис, твърде далеч от молитви, продължава да препуска, гласът й е изпълнен с решимост и донякъде с предизвикателство.

— Що се отнася до парите, Нелсън все пак призна, че трябва да има някакво финансово преструктуриране.

— Преструктуриране! Така говорят всички, изпаднали в затруднение. Южноамериканските държави, онези от „Тексас Ес енд Ел“. Наистина ли каза преструктуриране?

— Е, на мен определено не би ми хрумнало да използвам тази дума. Въпреки че сигурно на курсовете това ще е едно от нещата, които ще ни преподават.

— Курсовете ти, Исусе — казва той. Този танк, боядисан в неподходящо зелено, колко ли дълго ще мине, преди всички да забравят — купоните, обученията за въздушно нападение, крещящите заглавия от по осем колони във вестниците всяка сутрин. Битката на Бог срещу Сатаната е просто въпрос на няколкото мили, спечелени всеки ден по пътя към Аахен.

— Какво каза за тях с Пру?

— Не мисли, че си е намерила друг мъж — казва Дженис. — Така че не вярваме наистина да си тръгне.

— Е, това е много хубаво и зряло от ваша страна. Но как стои въпросът с нея, с нейното положение? Нали видя насиненото й лице. Колко още трябва да изтърпи? Приеми го, хлапето е напълно побъркано. Видя ли как потръпваше през цялото време? И как повърна след това? Чу ли го как ми предложи бира? Бира, за бога, когато вместо нас трябваше всъщност да има полицаи. Има дяволски късмет, че съседите не ги повикаха.

— Просто се опитваше да прояви гостоприемство. За него е голямо изпитание, Хари, че не проявяваш никакво съчувствие.

— Съчувствие! На какво би трябвало да съчувствам? Той мами, хленчи, смърка или каквото е там, освен това е пияница, а в представителството наема разни гангстери и типове със СПИН.

— Ама, наистина, трябва да се чуеш отстрани. Ще ми се да имах касетофон.

— И на мен. Запиши ме де: говоря истината. И какво смята да прави с дрогата? — Дори и в този час, наближава четири, няколко мъже по гуменки и дънки са будни в парка, разговарят зад дърветата, изчакват по пейките. — Обеща ли, че ще спре?