Джон Апдайк - Заека се укроти

Хари я пита:

— Откъде научи тази дума?

— Твърде съм превъзбудена — казва тя. — Децата в училище говорят така.

Хари пита Нелсън:

— А кои са тези типове, дето постоянно звънят вкъщи по всяко време и искат пари?

— Смятат, че им дължа пари — отговаря Нелсън. — Може и така да е. Това е временно, татко. Всичко ще се уреди. Хайде, Джуди. Ще те сложа да си лягаш.

— Чакай малко — казва Хари. — Колко дължиш и как смяташ да им ги върнеш?

— Както казах, всичко ще уредя. Не би трябвало да звънят на вас, но те са недодялани типове. Не разбират от краткосрочно финансиране. Върнете се във Флорида, ако не искате да ви звъни телефонът. Сменете си номера, аз така направих.

— Нелсън, кога ще приключи всичко това? — пита Дженис. Само като го гледа, сълзите й напират и карат гласа й да прекъсва. С бялата си риза и напрегнати движения Нелсън излъчва беззащитността и обречената бдителност на впримчено животно. — Трябва да се откажеш от тези боклуци.

— Ще спра, мамо. Спирам. От тази вечер.

— Ха — казва Хари.

Нелсън настоява пред нея:

— Мога да се справя. Не съм пристрастен. Ползвам ги за развлечение.

— Да — казва Хари, — а Хитлер е убивал за развлечение. — Сигурно мустаците го накараха да се сети за Хитлер. Да можеше само хлапето да ги обръсне и да хвърли обицата, може би тогава щеше да изпита някакво съчувствие и ще могат да започнат отначало.

Но пък, мисли си Хари, колко ли нови начала му остават? Тази стая, в която бе прекарал десет години, спял е до Дженис, слушал я е как похърква, усещал е приятния лек мирис на женската й пот, несъзнателното изпускане на газове, понякога е правил невероятна любов с нея, както онзи път със златните монети, а в други случаи отвратено е гледал как се препъва пияна след вечер, прекарана на долния етаж в пиене на шери или кампари; тази стая с червения бук пред прозореца, който се разлистваше и променяше светлината, а после загубваше листата си и отново връщаше светлината, а жълъдите пукаха като малки фойерверки, и пращящия телевизор на Мама Спрингър, от който нощната лампа вибрираше, когато музикалният изблик в края на някоя програма достигнеше определена височина, докато мама спи дълбоко и не чува нищо; тази стая, напоена с живота му, колко ли още пъти ще я види? Не бе очаквал да я види тази вечер. Сега изведнъж, както се случва на неговата възраст, умората сякаш препълва вътрешното му пространство, кара го да се чувства тежък, мръсен, разсеян. Миниатюрни искри пробягват в ъгълчетата на очите му. Трябва да избягва напрежението. Най-добре да седне. Дженис е седнала на леглото, на тяхното старо легло, а Нелсън е придърпал тапицираната табуретка на жълти рози, на която сигурно Пру сяда по бельо, докато се гримира пред огледалото на тоалетката, преди да излезе с него до „Лейд-Бек“ или на купона на някой приятел юпи в Североизточен Брюър. Колко би трябвало да съчувства на сина си, след като хлапето има такава едра хипи жена, която да чука?

Нелсън е запял друга песен. Накланя се напред към майка си, пръстите му са сплетени, за да успокоят треперенето, устните стиснати, за да възпрат гаденето, тъмните му очи са изпълнени с бликащо объркване, като нейните. Оправдава се несвързано, обяснявайки поведението си:

— … единствените моменти, в които се чувствам човек, както предполагам другите хора се чувстват през цялото време. Но след като така нападнах Пру тази вечер, все едно някакво чудовище или нещо такова беше влязло в тялото ми, а аз стоях отвън и гледах, и не чувствах никаква връзка със себе си. Сякаш беше по телевизията. Права си, трябва да спра. Искам да кажа, че вече стига дотам, че да не мога да започна деня без… дозата… и по цял ден само за това мисля… Това също не е човешко.

— Бедното дете — казва тя. — Знам. Знам точно какво искаш да кажеш. Това е липса на самоуважение. Изпитвах го години наред. Помниш ли, Хари, как пиех, когато бяхме млади?

Опитва се да въвлече и него, да превърне и него в родител. Няма да поддаде, не още. Няма да се остави.

— Когато бяхме млади? А какво ще кажеш за средната ни възраст, че дори и сега? Чакайте малко, това да не ви е терапевтичен сеанс? Хлапето току-що е пребило жена си и се опитва да изиграе и двама ни, а ти му позволяваш!

Джуди, легнала напреко върху леглото зад баба си, ги изучава с обърната към тях глава, и отбелязва:

— Когато дядо се ядоса, горната му устна се сбръчква точно като на мама.

Нелсън се измъква от мъглата на самосъжалението достатъчно, че да й каже: