Джон Апдайк - Заека се укроти

— Миличка, не съм убеден, че е редно да слушаш всичко това.

— Ще я сложа да си легне пак — предлага Дженис, но не помръдва.

Хари не иска да остава сам с Нелсън. Казва:

— Аз ще я сложа. Вие двамата продължавайте да си говорите. Обсъдете всичко. Аз казах, каквото имах да кажа на този непоправим хулиган.

Джуди се разсмива пронизително, главата й все още е обърната към тях върху леглото, обърнатите й наопаки клепачи изглеждат чудовищни.

— Колко смешно — казва устата й, зъбите й също са наопаки, големи отдолу и ситни отгоре — „непоправим нехранимайко“. Искаш да кажеш „непоправим престъпник“.

— Не, Джуди — казва й Хари, като я хваща за ръката и се опитва да я изправи. — Първо си нехранимайко, после си престъпник. Когато си в затвора, тогава си престъпник.

— Къде, по дяволите, е майка й? — Нелсън пита въздуха пред лицето си. — Тази проклета Пру, вечно ми разправя какъв нещастник съм, а после половината време се е запиляла някъде по обяди. Забелязахте ли колко широка е станала в ханша? Това е от алкохол. Хлапетата се прибират вкъщи от училище, и я заварват заспала. — Той казва това на Дженис, опитва се да спечели благоразположението й, като хули жена си пред майка си, след това внезапно се обръща към Хари.

— Татко — казва той. — Искаш ли да си разделим една бира?

— Ти си полудял.

— Ще ни помогне да се успокоим — увещава го момчето. — Ще ни помогне да заспим.

— Аз се опитвам да не заспя; Исусе. Не аз съм напрегнат, или както там го наричате. Хайде, Джуди. Недей да ядосваш дядо. Всичко ме боли. — Ръката на детето е влажна и лепкава в неговата и тя обръща дърпането от леглото на игра, като се опъва така, че той усеща притискане в гръдния кош. А когато все пак я изправя до леглото, тя се отпуска и се опитва да се свлече върху килимчето. Той продължава да я държи и устоява на импулсивното желание да я плесне. На Дженис казва рязко:

— Десет минути. Поговори си с хлапето. Не се оставяй да те изнудва. Измислете някакъв план. Трябва да установим някакъв ред в това откачено семейство.

Докато притваря вратата на спалнята, чува Нелсън да казва:

— Мамо, а ти? Няма ли да ти дойде добре половин бира? Имаме Мик и Милърс.

Стаята на Джуди, където някога дремеше Мама Спрингър и се преструваше, че гледа телевизия, и от чиито предни прозорци през лепкавите норвежки кленове се вижда част от Джоузеф стрийт, опустяла като тундра, избелена от уличните лампи, е претъпкана с плюшени играчки, мечета и жирафи, и котараци Гарфийлд; но Хари чувства, че това са все стари играчки, че никой не е носил подарък на това дете от доста време. Детството й се е износило преди още да го е изживяла. През януари стана на девет, а кой забеляза? Дженис й изпрати от Флорида книжка с комикси на Д-р Зойс и шапка за баня на цветя. Джуди се вмъква в леглото без повече бавене и мотаене под раздърпана червена завивка, изпъстрена с картинки от „Фъстъчетата“. Той я пита дали не трябва първо да се изпишка. Тя поклаща глава и го гледа втренчено от възглавницата сякаш развеселена от това, колко малко познава вътрешностите й. Полегати ивици светлина от улицата се процеждат през процепите на щорите и той я пита дали да не дръпне завесите. Джуди казва, че не обича да е абсолютно тъмно. Той я пита дали не й пречат колите отвън и тя му отговаря, че чува само големите камиони, които понякога разклащат къщата, а има закон, който казва, че не трябва да минават по този път, но полицаите са твърде мързеливи, за да го прилагат.

— Или твърде заети — изтъква той, както винаги защитава властите. Но напоследък властите като че ли са безпомощни, обезоръжени. Пита Джуди дали иска да каже молитва. Тя отговаря, не, благодаря. Стиснала е някаква плюшена играчка, която му изглежда съвсем безформена, без ръце и крака. Чудовищна. Пита я каква е и тя му показва, че е плюшен делфин със сив гръб и бял корем. Той погалва полиестерното му гръбче и го пъхва обратно под завивките до нея. Брадичката й е положена върху белия профил на Снупи с авиаторски очила. Линус е гушнал одеялцето си; около главата на Пигпен има ситни звездички мръсотия; Чарли Браун е върху могилката си на питчър, а на друга картинка летящата топка го е съборила с главата надолу. Седнал на ръба на леглото, Хари се чуди дали Джуди очаква приказка за приспиване и въздъхва толкова нещастно, толкова уморено, че и двамата се изненадват и нервно се разсмиват. Тя внезапно го пита дали всичко ще се оправи.

— Какво искаш да кажеш, миличка?

— С мама и татко.