Джон Апдайк - Заека се укроти

Старата спалня на Хари и Дженис е станала спалня на Нелсън и Пру. Нова покривка за легло — старата им холандска кувертюра от Пенсилвания с малки триъгълни кръпки, е заменена с пухкава покривка на жълти рози. Пру наистина обича материи на цветя. Старото скърцащо легло с лакираната грапава дъска над главата, на която никога не можеш да подпреш гърба си удобно, за да четеш. Различни списания на нощното шкафче — Състезателни коли и „Ролинг Стоун“ вместо „Тайм“ и „Консюмър Репортс“ — но същата черешова масичка от някогашната страна на Хари, със затегнатото чекмедже. Върху бюрото са наредени снимки, включително и една на него и Дженис, която е малко размазана и потъмняла, правена е на двайсет и пет годишнината им през март 1981 година. Изглеждат като балсамирани, мисли си Заека, увиснали в това потъмняло мехурче време. Полилеят в тази стая, стъклен, като онзи в коридора, също свети. Той пита:

— Имате ли нещо против да го изгася? От всичките тия лампи ме заболя главата.

Нелсън казва кисело:

— Ти си големият шеф. Както желаеш.

Джуди обяснява:

— Мама каза да запаля всички лампи, докато татко я гонеше. Каза, ако стане по-сериозно, да хвърля един стол през някой от предните прозорци и да крещя за помощ, и полицията ще чуе.

Когато изгасва лампата, Заека може да вижда навън към тъмната бездна, където по-рано беше червеният бук. Къщата на съседите е по-близо, отколкото е смятал през всичките десет години, в които е живял тук. Лампите на горния им етаж светят. Той вижда части от стената и мебелите, но не и хора. Може би са възнамерявали да извикат полиция. Може би вече са я извикали. Той запалва лампата върху черешовата масичка, така че съседите да могат да видят, че всичко е под контрол.

— Тя преигра — обяснява Нелсън, жестикулирайки нервно. — Опитвах се да й обясня нещо, а Пру не искаше да стои с мен. Изобщо не пожела да ме чуе.

— Може би не казваш нещата, които иска да чуе — казва Хари на сина си.

В бялата си риза и тъмни панталони хлапето прилича на асистент на фокусник и непрекъснато се потупва по гърдите и по тила, и потърква ръце под белия плат, сякаш всеки момент ще направи някакъв фокус. Заека усеща, че той е смутен и уплашен, но непрекъснато губи концентрация; за него има и други присъствия в стаята, освен леглото и мебелите, и родителите му, и дъщеря му, тълпа призраци, които само той вижда. Излъчва някаква миризма, на алкохол и на нещо подобно на озон, като след буря. Поти се; вратът му е мокър.

— Добре, добре — казва Нелсън. — Признавам, че си направих гуляй тази вечер. Имах отвратителна седмица в гаража. Калифорния иска да организира някакъв общонационален Тойотатон, който да върви заедно с поредица телевизионни реклами, и очакват двайсет процента увеличение на продажбите в резултат от намаленията, които предлагат. Уведомиха ме, че напоследък не харесват цифрите ни.

— Те и кой друг? — казва Заека. — Приятелчето ти Лайл каза ли ти, че оня ден наминах?

— Че си дошъл да слухтиш миналата седмица, да, естествено, че ми каза. Оттогава не е идвал на работа. Много ти благодаря. Елвира също е обидена от цялото ти флиртуване и сексуално поведение.

— Нито съм се държал сексуално, нито съм флиртувал. Просто се изненадах, че си наел жена да продава коли, и я попитах как върви. Кучка, държах се възможно най-любезно.

— На нея не й се е сторило така.

— Ами, майната й тогава. Доколкото подразбрах, умее да се грижи за себе си. Ти пък за какво толкова се впрягаш — да не би да я чукаш?

— Татко, кога ще спреш да мислиш за чукане? Та ти си на колко — на петдесет и седем…?

— Петдесет и шест.

— … и си толкова незрял. Има и други неща в живота, освен това кой кого чука.

— Я ми разкажи. Разкажи ми как твоето поколение си организира гуляи. Не можеш да продължаваш да смъркаш тия боклуци на всеки половин час, за да си поддържаш настроението, ще ти изгорят носа. Твоят и без това вече изглежда скапан. Как си с крека? Как го взимаш? Това са малки кристалчета, нали така? Нужни ли са ти всички тези префърцунени работи за нагорещяване и маркучи, дето ги показват по телевизията? Къде го правиш в такъв случай? Не можеш просто да помъкнеш всички тези джунджурии в „Лейд-Бек“ или както там го наричат сега, или пък може?

— Хари, моля те — казва Дженис.

Джуди дава своя принос със светнали в нощта очи:

— Татко си има един куп смешни малки тръбички.

— Млъкни, миличка, бъди така добра — казва Нелсън. — Иди да намериш майка ти, да те сложи да си легнеш.