Джон Апдайк - Заека се укроти

— Биел ли е жена си и децата?

— Май не е бил женен. Не знаем със сигурност, че Нелсън е заплашвал децата.

— Пру така каза.

— Пру беше разстроена. Мисля, че парите я разстройват повече от всичко останало.

— Теб не те ли разстройват?

— Не толкова, колкото очевидно теб и Пру. Парите не ме притесняват, Хари. Татко винаги казваше: „Ако нямам да потъркам две петачета, ще потъркам две стотинки“. Вярваше, че винаги ще може да спечели достатъчно, и така и ставаше, и предполагам съм наследила неговата философия.

— Затова си готова да оставиш Нелсън да се измъкне и с убийство!

Дженис въздъхва и повече от всякога звучи като майка си, Беси Кьорнер Спрингър, прекарала целия си живот с наднормено тегло, без друго движение, освен домакинската работа, която седеше в голямата си къща със спуснати щори, за да не избелеят пердетата и тапицерията, и пъшкаше от болките в краката си.

— Хари, все пак какво бих могла да направя? Та той не е дете, на трийсет и две е.

— Би могла да го уволниш от фирмата като за начало.

— Да, а дали да не го уволня и от поста му на мой син — да му кажа, че съжалявам, но не се е справил добре? Той е внук на баща ми, не забравяй. Татко изгради това представителство от нищо и би искал Нелсън да го ръководи, да го ръководи, ако ще да го провали до дъно.

— Наистина ли? — подобна разорителна представа го стряска. Когато разполагат с пари, хората стават безразсъдни. Залагат милиони, купуват рискови акции. — Не можеш ли да го уволниш временно, докато се стегне?

Гласът на Дженис става хаплив от нетърпение и умора.

— Лесно ти е да говориш така. Просто ти е криво, че Лайл ти каза, че аз съм истинският шеф, опитваш се да ме накараш да страдам за това. Направи го ти, направи всичко, което смяташ за нужно в представителството, и им кажи, че аз съм казала, че така трябва. Писна ми. Писна ми вие с Нелсън да водите старите си войни чрез мен.

Уличните лампи проблясват по-бързо върху ръцете му, докато селиката се движи пъргаво през градския парк, оттатък тенис кортовете и танка от Втората световна война, боядисан с плътен пласт зелено, за да не хване ръжда, пребоядисван е толкова често, че онзи военно зелен цвят от спомените на Хари се е загубил. Как му викаха? Маслинено сиво. Под масирания огън на уличните лампи се чувства като под дъжд от бомби, а Брюър изглежда лишен от живот като онези бомбардирани немски градове след войната.

— Няма да ми повярват — казва й злобно, — пак ще се обърнат към теб. А и аз съм като теб — казва й по-кротко — страх ме е от това, което ще предизвикам.

След парка има светофар, който свети червено, както и прочутата в квартала стара къща с кулички и покрив от тънки като рибени люспи кръгли плочи, и някакъв търговски център с рекламен надпис, който гласи ВИЖТЕ КАК ЛЮБИМИЯТ ВИ ОТБОР ПЕЧЕЛИ. След това излизат на шосе 422 и навлизат в територия, дълбоко вкоренена в съзнанието им, улици, които като деца са пресичали във всички посоки, през всички сезони, Централна, Джексън, Джоузеф. Водните кранове и пощенските кутии в Маунт Джъдж му се струваха като копчета, закопчали живота им, истинския им живот. Всичко е изцедено от цвят в тази най-дълбока точка на нощта, улиците под ярките сини живачни лампи изглеждат някак заоблени, като самуни хляб с коричка от сняг, верандите върху тухлени колони, коварни места зад техните миниатюрни равни късчета морава и лехи с лалета. Всички лампи на номер 89 на Джоузеф стрийт са запалени и къщата грее като кораб, който потъва сред смълчаните потъмнели върхари на дърветата и покривите на града. Навремето, когато ухажваше Дженис, Заека мразеше да идва със старата си бричка в голямата, измазана с хоросан къща на Спрингърови, защото в сравнение с нея полусамостоятелната къща на собственото му семейство на Джексън стрийт изглеждаше мизерна. Огромният разклонен, червенолист бук от лявата страна, където някога беше спалнята на Хари и Дженис, дърво, което беше толкова гъсто, че слънчевата светлина не проникваше вътре, а пукането на жълъдите не даваше на Хари да заспи, е изчезнал, оставяйки страната на къщата оголена, а прозорците й незащитени, пламнали от светлина. Нелсън бе поръчал да го отрежат. Татко, поглъща цялата къща. Толкова е влажно, че боята пада от дъските. Даже тревата не расте. Хари не можеше да спори, а и не можеше да каже на момчето, че шумът от дъжда в този огромен бук бе най-религиозното преживяване в живота му. Това, и чистият удар при голфа.

Паркират отпред, под кленовете, от които по това време на годината се ръси резедав мъх и нещо лепкаво. Затова мрази да паркира тук. В понеделник ще закара колата да му я измият.