Джон Апдайк - Заека се укроти

Пру е очаквала пристигането им. Тя разтваря вратата със замах в момента, в който краката им стъпват на верандата, сякаш на нея има електронен датчик. Като Телма миналата седмица. Джуди е с нея, облечена в някаква мъхната пижама на Ошкош Бигош 15 15 Ошкош Бигош — марка детски дрехи. — Б.пр. , която й е омаляла. Стъпалата на детето изглеждат изненадващо издължени и бели и кокалести, под голите й глезени.

— Къде е Рой? — веднага пита Хари.

— Нелсън го слага да спи — казва Пру, а едно от ъгълчетата на устата й кисело се изкривява надолу, нещо като извинение.

— Да спи? — казва Хари. — Оставила си му детето?

Тя казва.

— Ами да. Укроти се, откакто ви се обадих. Май самият той се стресна, че ме удари толкова силно. Добре му се отрази. — На светлината на преддверието двамата виждат розовата ивица по дължината на едната й скула, кривата й подпухнала горна устна, червенината около очите й, сякаш дълго са търкани с тел за съдове. Облечена е с онази късичка разкроена хавлия, но не на голо като във Флорида, а върху дълга синя нощница. Очертанията на краката й се виждат през тънката материя като риба, която плува през мътни води. Обула е пантофи, поръбени с изкуствена кожа, така че той не вижда цвета на лака й за нокти.

— Хей, това да не е някаква фалшива тревога? — пита Хари.

— Като видиш Нелсън, едва ли ще си на същото мнение — казва му Пру и се обръща към другата жена. — Дженис, до гуша ми дойде. Искам да се измъкна. Държах всичко в себе си колкото можах, но сега вече ми дойде до гуша!

И сълзите, прегорили клепачите, отново започват да текат, и тя прегръща по-възрастната жена, докато Дженис още е наведена, за да целуне и прегърне Джуди.

Хари усеща придръпване във вътрешностите си: усеща опита на Пру да осъществи дълбока, пълна връзка; усеща съпротивата на жена си. Пру е отгледана като католичка, склонна към показност, към демонстративни жестове, а Дженис е корава малка протестантка. Прегръдката бързо се разпада.

Джуди хваща пръстите на Хари. Когато се навежда, за да я целуне по бузата, косата й влиза в окото му. Момиченцето се кикоти и казва в ухото му:

— Татко мисли, че го лазят мравки.

— Непрекъснато го сърби — казва Пру, усещайки, че опитът й да спечели Дженис за плана си за бягство се е провалил и че трябва да смени тактиката. — От коката е. Нарича се формикация. Невротрансмитерите му са разстроени. Питайте ме каквото искате, знам всичко. Ходя на срещите на Нарк-Анон в Брюър вече цяла година.

— Ха — казва Заека, не особено въодушевен от решителния й тон. — И какво друго ти казват?

Тя поглежда право в него с безизразни от сълзите и шока зелени очи и успява да се усмихне с онази нейна крива усмивчица. Подпухналата й горна устна прави устата й тъжна и чужда.

— Казват, че проблемът не е твой, че единствено самите наркомани могат да се измъкнат. Но все пак си остава твой проблем.

— Какво точно се случи тук тази вечер? — пита той. Трябва да продължи да говори. Усеща как Дженис се отдръпва, как раздразнено се дистанцира, както онзи път, когато водиха децата в Джънгъл Гардънс с камрито.

Джуди не намира баба си и дядо си забавни, както обичайно, и изоставя Хари, за да отиде да се облегне на майка си, притискайки главицата си с цвят на морков към корема на Пру. Пру закрилнически обгръща вратлето на детето с пухкава, луничава ръка. Сега вече два чифта зеленикави очи се втренчват в тях, сякаш Хари и Дженис са не спасителният отряд, а враждебни нашественици.

Гласът на Пру звучи грубо и уморено.

— Обичайните глупости. Прибра се вкъщи след един и аз го попитах къде е бил, и той ми отговори, че не е моя работа, и, явно, не съм го приела кротко, както обикновено, защото той каза, че ако ще се държа така, ще му трябва още една доза, и когато се оказа, че коката не е в банята, където мислеше, че я е скрил в едно шишенце от аспирин, той започна да чупи разни неща и после ме нападна и започна да ме влачи из цялата къща.

Джуди казва:

— Аз се събудих от шума. Мама дойде да се скрие в моята стая, а лицето на татко беше някак странно, сякаш не вижда нищо.

Хари пита:

— Имаше ли нож или нещо такова?

Веждите на Пру се свиват сърдито при това предположение.

— Нелсън никога не би хванал нож. Не може да понася кръв и никога не помага в кухнята. Не знае кой край на ножа да използва.

Джуди отново се намесва:

— После каза, че наистина съжалява.

До този момент Пру приглажда дългата червена коса на Джуди назад от лицето й и сега, докосвайки челото и бузите си само със средните си пръсти, придърпва своята назад. Косата й е пораснала след онази сфинксоподобна прическа и виси пусната до раменете й.