Джон Апдайк - Заека се укроти

Хари напада Дженис:

— Нека само го попитам. Защо трябва всички ние да вървим на пръсти и вечно да се преструваме, че хлапето не е наркоман? Приеми го, Нели, загазил си. Загазил си и си опасен. Трябва ти помощ.

За секунда самосъжалението успява да съсредоточи мислите му върху момчето.

— Хората непрекъснато ми повтарят, че се нуждая от помощ, но те самите въобще не помагат, доколкото забелязвам. Жена, която нищичко не ми дава, баща, който не е никакъв баща, и никога не е бил, майка… — Той не довършва, не смее да обиди единствения си съюзник.

— Майка — довършва Хари вместо него, — която те оставя да я обереш до шушка.

Това успява да го засегне леко, да премине през нервното бръмчене в ушите му.

— Никого не обирам — казва той вдървено, сякаш някакъв глас в главата му го кара да изрече думите. — Всичко е изчислено. Хей, гади ми се. Май ще повърна.

Вратата на банята е отдясно на бюрото, покрито с цветни снимки на децата на различна възраст, и потъмнялата снимка на Хари и Дженис, на която са като балсамирани, втренчени в една и съща точка. Надзъртайки, Хари вижда всякакви боклуци по пода. Шампоан „Прел“, паста за зъби „Крест“, хапчета. За щастие повечето неща в днешно време са в пластмасови опаковки, така че няма много счупено. Вратата се затваря. Дженис му казва:

— Хари, твърде грубо действаш.

— По дяволите, никой друг въобще не действа. Очакваш проблемът да се оправи от само себе си. Няма да стане. Хлапето е пристрастено.

— Нека само да не говорим за пари — моли тя.

— Защо не? Да не би парите да са станали свещени, че всички ги е страх да говорят за тях?

Връхчето на езика й притеснено се прокрадва между устните й.

— С парите навлизаме в проблеми със закона.

Джуди все още е при тях и слуша: ясните й млади очи със синкава бяла част, червеникаворусите й вежди с лизнатото петънце, малкото й бледо личице като циферблат на часовник и точно толкова изящно намаляват яростта на Хари, смекчават възмущението, което смята, че има право да изпитва. Шумът от повръщане иззад вратата на банята я плашат. Хари обяснява:

— Така татко ще се почувства по-добре. Ще изхвърли отровата. — Но мисълта, че Нелсън повръща, го разстройва твърде много, и онези притискащи го обръчи около гръдния кош, игривото, злобно парене дълбоко вътре, подновяват заплахата си. Той тършува в джоба на панталоните си за скъпоценното кафяво шишенце. Слава богу, че се сети да го вземе. Отвърта капачката и изтръсква малко бяло хапче нитростат и го поставя елегантно, както навремето палеше цигара, под езика си.

Джуди се усмихва към него.

— Тези хапчета ти оправят сърцето, което ти разболях, нали?

— Не си ми разболяла сърцето, миличка, ще ми се да престанеш да мислиш така. — Той е разтревожен от забележката на Дженис за парите и закона, и намека, че навлизат в опасни води. ЕНГСТРЪМ-МЛАДШИ В ЗАТВОРА. Наркоманът хаймана пренебрегва притесненията на семейството. Светлините на горния етаж на съседите са угаснали и това снема част от напрежението. Направо усеща как Мама Спрингър се обръща в гроба си при възможността нейната стара къща да се превърне в неприятност за квартала. Нелсън излиза от банята с разтреперан вид и ококорени очи. Бедното хлапе е видяло някои ужасни неща в живота си: как изнасят тялото на Джил от изгорялата къща в найлонов чувал, как майка му прегръща мъртвото телце на малката му сестричка. Всъщност не може да го обвинява за нищо. Измил е лицето си и е сресал косата си, така че бледността му някак блести. Позволява една тръпка да премине от главата му надолу по тялото му, като куче, което се изтръсква, след като е паднало в канавка.

Въпреки милостивите си мисли, Хари подновява атаката.

— Да — казва той, още преди хлапето да е затворило вратата на банята, — другото нещо, от което не изпадам във възторг е онзи дебел италианец, който си наел. Защо ти е да пускаш мафията в представителството?

— Татко, ти си невероятно предубеден.

— Не съм предубеден, това са фактите. Мафията е факт. Напуска търговията с наркотици, твърде много насилие има там, и все повече навлиза в законния бизнес. Даваха го по „60 минути“.

— Мамо, накарай го да ме остави на мира.

Дженис събира кураж и казва:

— Нелсън, баща ти е прав. Трябва ти помощ.

— Нищо ми няма — проплаква той. — Трябва ми само малко сън, това ми трябва. Имате ли представа колко е часът? Минава три. Джуди, трябва да се връщаш в леглото.

— Твърде напрегната съм — казва детето и се усмихва, показва съвършените си овални зъби.