Джон Апдайк - Заека се укроти

— Разбира се. Те ви обичат с Рой, и се обичат един друг.

— Казват, че не се обичат. И се карат.

— Много женени хора се карат.

— Родителите на моите приятелки не се карат.

— Обзалагам се, че се карат, но не пред теб. Държат се добре, защото ти си в къщата им.

— Когато хората се карат много, после се развеждат.

— Да, случва се. Но само след много караници. Татко ти удрял ли е мама и преди, както тази вечер?

— Понякога тя го удря. Казва, че прахосва всичките ни пари.

Хари няма готов отговор за това.

— Всичко ще се оправи — казва той точно както Нелсън бе казал. — Нещата обикновено се оправят. Невинаги изглежда така, но обикновено всичко се нарежда.

— Както с теб онзи път, когато падна на пясъка и не можеше да станеш.

— Смешно беше, нали? Да, а ето, виж ме сега, съвсем като нов. Всичко се оправи.

Лицето й се разширява в тъмното; усмихва се. Косата й е разпиляна като тъмни лъчи върху отразяващата светлината възглавница.

— Беше толкова смешен във водата. Аз се закачах с теб.

— Как си се закачала?

— Криех се зад платното.

Той се опитва да си спомни с умореното си съзнание и й казва:

— Не си се закачала, миличка. Цялата беше посиняла и задъхана, когато те извадих. Спасих ти живота. После ти спаси моя.

Тя не казва нищо. Тъмните ямки на очите й възприемат неговата версия, спомена на възрастния. Той се навежда и целува топлото й, сухо чело.

— Недей да се притесняваш за нищо, Джуди. Баба ти и аз ще се погрижим за татко и за всички вас.

— Знам — казва тя след известна пауза, отпускайки се. Всички сме като малка синя планета, висяща в черното пространство, без да се държи на нищо, освен на взаимните ни уверения, на изпълнените ни с обич лъжи.

Заека излиза срещу затворената врата на старата стая за шиене, където някога спеше Мелани, и се прокрадва надолу по коридора покрай притворената врата на голямата спалня. Чува как Дженис и Нелсън разговарят, гласовете им се преплитат в един, и тръгва към стаичката, която гледа към задния двор и към малката оградена градинка, за която навремето се грижеше. Това беше стаята на Нелсън в онези далечни времена, когато ходеше в гимназията и носеше дълга коса и лента на главата като индианец, и се опитваше да свири на китарата на Джил, и бе похарчил цяло състояние за плочите с рок музика, които сега са напълно остарели. Вече всичко е на касети, а и касетите остаряват, скоро всичко ще бъде на компактдискове. Сега тази стая е на малкия Рой. Вратата е полуоткрехната, Хари побутва хладното бяло дърво с върховете на пръстите си. Тук светлината влиза не на остри лъчи от близките улични лампи над Джоузеф стрийт, а по-замъглено, от неясните, разпръснати светлини на града, жълтеникаво зарево, което поглъща звездите, надига се като мъгла от силуетите на кленовете и стрехите и телеграфните стълбове. На тази неясна светлина вижда дългото тяло на Пру, тъжно заспало напреко върху малкото легло на Рой. Единият крак е изритал пантофа с изкуствения пух и стърчи бос от нощницата, толкова тънка, че очертава формата на сгънатия й крак с пълно бедро, късата ватирана хавлия се е надиплила до кръста й на гънки, чиито вдлъбнатини изглеждат бездънни на бледата светлина. Дългата й бяла ръка лежи протегната върху смачканите завивки, другата е свита в юмрук и подпъхната във вдлъбнатината между устните и брадичката й; синината върху бузата й прилича на пиявица, впила се там, а косата й, морковеният й цвят, черен в тъмнината, е разпиляна. Той вдишва през носа, за да я надуши. Остатъци от парфюм се носят в наранената й аура.

Както се е навел, за да я разгледа, Заека е стреснат от твърдия блясък на отворени очи: Рой е буден. Свит в леглото до майка си, изслушал песничката, която е приспала певицата, странното, втренчено дете протяга ръка през тъмнината, за да докосне отпуснатата кожа на надвесеното лице на дядо си и я извива, малките му остри нокти се впиват в нея, така че Хари едва не изкрещява. Той издърпва свирепата малка ръка, впила се като рак в бузата му, откопчава я пръст по пръст и с отмъстително ощипване я пуска обратно върху гърдите на Рой. В животинската си болка Хари е изсъскал гласно; вижда, че Пру се размърдва сякаш се събужда, а ръката й рязко се насочва към разбърканата й коса, и бързо се измъква от стаята.

Дженис и Нелсън са в ярко осветения коридор и го чакат. С редките си коси и объркани, смръщени физиономии, приличат на брат и сестра. Той им прошепва:

— Пру е заспала върху леглото на Рой.