Джон Апдайк - Заека се укроти

— Е, кога ще дойдеш на Изток? — пита той Мим.

— Ами, колко зле си всъщност, Хари?

— Не съм толкова зле. Просто много се оплаквам. Трябва само да стоя далече от животинските мазнини и солта и да не се ядосвам.

— Че кой би те ядосвал?

— Обичайните хора — казва той. — Нели си има проблеми напоследък. Хей, никога няма да познаеш кой се е върнал на сцената да кавалерства на Дженис, докато съм прикован на легло. Старото ти гадже, Чарли Ставрос.

— Час никога не ми е бил гадже, както аз го разбирам. Хванах се с него онзи път, за да го разкарам от жена ти. Тук, където съм, не се водиш за гадже, докато поне не настаниш момичето в апартамент.

Той се мъчи да запази интереса й. Хората, успели като нея самата, лесно се отегчават.

— Как е Лас Вегас, по дяволите? — пита той. — Стана ли вече горещо? Какво ще кажеш да дойдеш на Изток за две-три седмици, да се измъкнеш от жегата? Ще те настаним в стаята за гости над кабинета и ще се запознаеш с праплеменницата и праплеменника си. Джуди вече е истинска млада дама. Ще стане хубавица — не като теб, но все пак хубавица.

— Хари, последния път, когато дойдох в Пенсилвания, за малко да умра от влагата. Не знам как издържате вие, ден след ден, все едно си увит във влажни кърпи. Точно този тежък климат ти вреди. Цветният прашец ти идва в повече.

— Да — слабоволно се съгласява той. Слушалката на телефона е мокра в ръката му. Собствената му способност да проявява интерес не е това, което би трябвало да бъде. Вече му разрешават да обикаля коридорите и вижда невероятни неща: преди по-малко от час зърна странен посетител, младо момиче от Брюър, едва ли е била на повече от петнайсет, цялата в черно, черно яке, тесни черни панталони, остри черни ботуши, а косата й боядисана русо — бяла, подстригана късо и разрошена във всички посоки, така че черепът й му заприлича на мокро великденско пиленце, плюс малка кръстовидна татуировка на цвете, бодната точно до окото й. Но сърцето му не успя съвсем да се развълнува, имаше чувството, че дори това му е познато, че момичетата вършат ужасни неща с телата си, но вярват, че въпреки всичко младостта им ще личи, че всичко ще зарасне.

— Може би ще дойда наесен, ако издържиш дотогава — казва Мим.

— А, ще издържа — казва той. — Няма да се отървеш толкова лесно от големия батко. — Но разговорът му се струва насилен и усеща как Мим се чуди по време на кратките паузи, какво друго да каже.

— Хей, Мим — казва той. — Спомняш ли си татко да се е оплаквал от болки в гърдите?

— Той имаше емфизема, Хари. Защото не спираше да пуши. Ти ги отказа. Постъпи умно. Аз съм ги намалила на една кутия дневно. Но май никога не съм вдишвала както трябва.

— Май си спомням, че се оплакваше от тежест в гърдите. Пъхаше ръка в ризата си и си разтриваше гърдите.

— Може да го е сърбяло. Хари, татко умря, защото не можеше да диша. Татко умря заради нейния Паркинсон. Предполагам, сърцата им са отказали накрая, но така става с всеки, защото това е животът, тежест за сърцето.

Малката му сестричка е станала толкова догматична, всичко за нея е сухо и премерено. И тя е бясна на нещо. Точно като малкия Рой.

— Хей — казва той, все пак не иска да се откаже, — чудех се за още нещо. Помниш ли как непрекъснато пееше: „Меден сладкиш и ябълков щрудел“.

— Да. Горе-долу.

— Какво следваше след „Меден сладкиш и ябълков щрудел, очите ти изскачат, а коремчето пита: Как си?“?

В тишината чува бърборене на заден фон, бърборенето в козметичния салон и бръмченето на сешоар.

— Нямам никаква шибана представа — казва тя накрая. — Сигурен ли си, че съм пяла тази песен?

— Ами, сигурен бях, но няма значение. Как е твоят живот? — пита той. — Някое ново увлечение? Кога най-после ще те омъжим?

— Хари, престани. Единствената причина стара чанта като мен да се омъжи тук е за някакво прикритие. Или за укриване на данъци, ако счетоводителят може да измисли нещо такова.

— Като говорим за счетоводители — започва той, и е готов да й разкаже всичко за Нелсън и Лайл, и Дженис, и гласовете по телефона, но тя не иска да го изслуша. Казва му припряно, с понижен глас:

— Хари, една много специална клиентка току-що влезе, дори ти си чувал за нея, и трябва да затварям. Грижи се за себе си, чуваш ли. Звучиш по-добре. Щом решиш, че ти идва твърде много, можеш да дойдеш тук за малко слънце и забавления.

Какви забавления, щеше му се да попита. Навремето винаги предлагаше да му уреди някое момиче, ако отидеше сам, въпреки че той така и не го направи — а и му се искаше да чуе защо смята, че е по-добре. Но Мим затваря. Има си свой живот. Ръката го боли в свивката от държането на телефона. Откакто нахлуха във вените му с бои и балони, изпитва всякакви болки в най-различни и отдалечени стави, сякаш кръвта му вече не е изцяло негова. Веднъж счупиш ли капачката на бутилката с джинджифилова бира, вече никога няма да бъде толкова газирана.