Чингиз Айтматов: Избрано в два тома. Том първи. Повести

През тази нощ никой от нас не мигна, всеки бе погълнат от мислите си. И аз също.

Асел можеше да си отиде заедно със сина си. Това е тяхно право. Нека постъпят така, както им повелява сърцето и разумът. А пък аз… Но какво ще приказваме, тук не става дума за мен, от мен нищо не зависи, аз не бива да преча…

Той и сега е тук, пътува по нашето трасе. Къде е бил през всичките тези години, какво е работил? Но това не е важно… То си е тяхна работа…

Връщахме се с Байтемир от обиколката. Свечеряваше се. Прибуленият пролетен залез се разливаше по небесната вис над снежните върхове над Тяншан. Колите свиреха и профучаваха по шосето.

— Ето как става в живота — замислено продума Байтемир след известно мълчание. — Не бива сега да заминавам аз от къщи. Ако Асел намисли да си отиде, нека съвестта й бъде чиста, нека ми каже и получи последни напътствия за сина. Той ми е по-свиден от рожден син. Но да им го отнема, не мога… Ето защо няма да замина никъде. Още повече за Памир. То се знае не за вестника разказвам всичко това. Просто като човек на човека…

С Иляс се разделихме в Ош. Той замина за Памир, а аз по своята работа.

— Щом пристигна, ще потърся Алибек. Нов живот ще започна — мечтаеше Иляс. — Да не си помислите, че съм загубен човек. Ще мине време, ще се оженя, ще си имам дом, семейство, деца — с една дума, като всички хора. И другари, и приятели ще се намерят. И само едно няма да имам — онова, което е загубено безвъзвратно, завинаги… До последните си дни, до последния си дъх ще си спомням Асел и всичко прекрасно, което беше между нас.

Иляс се замисли, сведе глава. След като помълча, добави:

— В деня на заминаването си отидох на езерото, на същото стръмно възвишение. Сбогувах се с тяншанските планини, с Исък Кул. Сбогом, Исък Кул, песен моя недопята! Отнесъл те бих със себе си, с твоята синева и с жълтите ти брегове, но не може, тъй както не мога да отнеса със себе си любовта на любимия човек. Сбогом, Асел! Сбогом, тополчице моя с червена забрадка! Сбогом, любима! Бъди щастлива!…

$id = 8143

$source = Моята библиотека

Празник на новороденото.

Аксакал — възрастен, почитан джигит. — Б.пр.

Енеке — майчица. — Б.а.

Батър — юнак, богатир (в Башкирия и Киргизия). — Б.пр.

Бунчук — къса тояжка с конска опашка на края (символ на власт). — Б.пр.

Тризна — пиршество в памет на някой умрял. — Б.пр.

Кошма — голямо плъстено чердже от овча вълна. — Б.пр.

Марал — бял сибирски елен, обитава Алтайските планини, Забайкалието и Тяншан. — Б.пр.

Аргамак — бърз, лек кон за яздене. — Б.пр.

Астапрала — опази боже! — Б.а.

Ат, ата, така — кон, баща, подкова. — Б.а.

Курдючни овце — специална порода средноазиатски овце с много лой. — Б.пр.

Чий — вид коило, висока степна трева в Централна и Средна Азия. — Б.пр.

Тулпар — приказен яздитен кон. — Б.пр.

Караулен рид — възвишение, отдето може да се наблюдава цялата околност. Това наименование е останало у киргизите още от времето на чергарските нападения. — Б.а.

Агай (бук. по-голям брат) — почтително обръщение към по-възрастен. — Б.а.

Байбиче — почтително обръщение към жена. — Б.пр.

Джезде — мъжът на по-голямата сестра. — Б.пр.

Архар — див овен. — Б.пр.

Дасторкон — празнична покривка на трапеза с гозби за госта. — Б.пр.