Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Както желаете, сър.

„Сър“. На масите за по три долара не те наричат „сър“.

Я, гледай! Значи, аз съм милионер.

Шефът отново се приближи и каза, че за мен имало приготвен апартамент в хотела. Без заплащане, разбира се. Стая без пари, храна без пари, колкото време искам.

Красива сервитьорка ми донесе безплатно питие. Нямаше нужда да поръчвам, нямаше нужда да издавам звук. Сега бях част от света, където се разговаряше с кимане — и със споразумения.

В този свят всичко е безплатно. Когато си богат, няма нужда да плащаш. А когато си беден — плащаш. Но това също е част от споразумението.

След като спечели и загуби няколко раздавания, Ибрахим ме покани в апартамента си, както и очаквах. Той знаеше, че ще дойда, не по-зле от самия мен.

Все още не беше свършило. Деянието бе извършено, но нещо оставаше неразрешено. Не попитах, но Джоан сигурно вече пътуваше към Филаделфия. Ако ли не — все още бе в леглото му и заработваше втория милион.

Инстинктът би трябвало да ме накара да скоча в колата и да отпраша към дома. Вместо това бях отишъл при Ибрахим. Той беше първата точка от дневния ми ред. Аз притежавах парите му, а той — жена ми, и имаше за какво да поговорим. Можеше ли Ибрахим да изпитва болка? Може би исках да знам именно това. Защото бях сигурен, че Джоан го бе накарала да я обикне. Тя не можеше да остави един мъж в друго състояние.

Телохранителите бяха на крак и обикаляха по коридорите, а в някои от стаите му се въртеше бизнес. Мъже с пустинни одежди се бяха струпали около телефоните и говореха бързо на арабски. Забелязах, че няма никакви жени. Сигурно имаше жени тук някъде, но те си знаеха мястото. Да, тези хора са различни. Нравите им са други. Жените са робини. Лицата им са закрити и ги държат отделно не защото са безлични, а защото притежават страховита сила — силата да съблазняват, да покваряват. Това бе важно и трябваше да го запомня. За Ибрахим Джоан не бе човешко същество. Тя представляваше и нещо повече, и нещо по-малко. С еднаква сила той чувстваше и желание, и презрение към нея.

Тя въплъщаваше греха .

Стояхме лице в лице в стаята му.

— Никакви сцени на обвинение, надявам се — каза той. — Би било неуместно.

— Бъдете спокоен, платено ми е.

— На мен също.

— Това вече беше наистина неуместно.

— Моля да ме извините. Да, неуместно беше. Но тази среща е толкова излишна.

Той стана и си наля пепси. На мен не предложи. Дори гостоприемството бе излишно. Не можеше да прикрие отегчението си. На светлината на слънцето, което грееше през бал конския прозорец, не изглеждаше особено привлекателен.

Беше неспокоен и раздразнителен, и причината за това бе ясна — не беше мигнал нощес. Очите му бяха зачервени и подпухнали, челюстта — отпусната. Равен нос, дебели устни — това не беше предишният Ибрахим. Явно бе човек, който се нуждае от предварителна подготовка, за да изглежда красив и чаровен. Бях го заловил неподготвен.

— Голяма грешка правите, като идвате тук — отбеляза той. — Колко пъти си мислите, че на човек му се дава шанс?

— В продължение на един обикновен живот ли? По един шанс за всичко.

— Но не повече. Смятайте се за късметлия, господин Кейн. Вие водите. Така се получава със слабите играчи. Не знаят кога водят. Не знаят кога да спрат. Мразя такива играчи. Те ме отегчават. Гади ми се от тях. Изненадвате ме, господин Кейн. Толкова силно впечатление ми направихте на масата за двадесет и едно. Тогава знаехте кога да спрете. Крупието непрекъснато отговаряше с двадесет и едно на вашето двадесет и едно и вие разбрахте, че е време. Бях смаян, господин Кейн. Но сега? Сега грешите, господин Кейн. Играйте умно. Станете от масата и изчезвайте.

— Не е настъпил моментът — отговорих.

— Продължавате да грешите. Не го ли съзнавате? Никога не се обръщайте назад.

— Правилата са ми известни.

— Вие ги нарушавате. Липсва ви класа.

— Притежавам един милион долара. Не ми трябва класа.

— Тогава взимайте парите и да ви няма.

— Не звучи привлекателно — отбелязах.

— Не, не е привлекателно. Аз ви харесвам, господин Кейн. Вие прониквате в човешката душа. Това ви прави трогателен. Но и жалък. Всеки, който прониква в човешката душа, си търси белята. Защото открива онова, което и вие открихте — че не е привлекателна. Грозна е. Казва ви го специалист. Знаете, че съм специалист, господин Кейн. Знаете го много добре. Аз мога да играя тази игра, защото оставам невредим.

— Нещо ми говори, че не е така, господин Хасан.