Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Огледах се и усетих особената празнота на току-що опразнена стая. Тук е имало хора и са заминали. В една или друга форма и Джоан е била тук. Долавях аромата на парфюма й и виждах сянката на усмивката й. Ибрахим също е бил тук.

Столовете бяха разместени. Телефонът бе откачен. По пода имаше разпилени одеяла. Имало е борба. Между мен и Ибрахим или у мен самия?

Вероятно съм буйствал насън. Но бях добре завит, а бях заспал върху завивките — или поне така си спомням. Бях по гащета, но не помнех да съм се събличал. На втората възглавница — знаех , че не съм я докосвал — имаше вдлъбнатини от две глави.

Сигурен бях, че са били тук; били са и са се любили, докато спя. Какъв съвършен нюанс! Премията. Срещу своите един милион долара Ибрахим не би се отказал от това допълнително удоволствие.

Но Джоан — как е могла да участва в това? Толкова много ли ме презираше? Може би. Това, което бях извършил, бе толкова долно, че Господ изобщо не се беше сетил да го включи в Десетте божи заповеди, нито дори в шестстотин и тринадесетте. Предвидил беше убийството, грабежа и прелюбодеянието, но това — не.

Да, любили са се точно тук, на това легло. Точно тук Джоан е трептяла под друг мъж и удоволствието от секса е било двойно, задето съм там и спя.

А що се отнасяше до Ибрахим — защо? Не му бях причинил никакво зло. Предполагаше се, че това е бизнес сделка. Защо бе тази подла отмъстителност? Може би в крайна сметка опираше до взаимоотношенията между араби и евреи.

Не, не беше от злоба. А заради удоволствието. Един милиардер — как се задоволява един милиардер ? След като всичко вече е в ръцете му, сигурно отчаяно търси нови удоволствия. Трябва да импровизира нови усещания.

И какво по-съвършено усещане от това — да доведе Джоан тук, в леглото ми.

Но откъде знаеше, че съм тук? „Ами, глупако — казах си, — мисли! Ти накара да се обадят на Сай Родриго, за да ти осигури стая. Ето я връзката.“ За да се подмаже още на Ибрахим, Сай му е споменал, че съм тук. Естествено, че би го направил. Сай нямаше да има угризения. Той бе част от сделката. Всъщност, той бе първият заговорник.

Но Джоан — какъв рязък обрат в нейното поведение! Какво преобразяване на характера й, за да се съгласи на такава мерзост. Да се съгласи? Може пък идеята да е била нейна. Кой знае как свършва страстта, след като те обземе веднъж? Удоволствие, тя също обичаше удоволствията. Само веднъж — нейното кредо бе да опита от всичко по веднъж.

За мен имаше само един изход — да отхвърля тази мисъл. Иначе щях да бъда изключен не само от народа си, но и от Джоан, а Джоан беше всичко, което притежавах. Джоан бе за мен разумът в целия този хаос и аз трябваше да й вярвам, да вярвам в нейната добронамереност, да вярвам в любовта й въпреки това срамно приключение.

Нищо друго не ми оставаше. Да се задълбоча още повече в това предположение, да повярвам, че Джоан е способна да изпита такова презрение — това щеше да ме доведе до лудост и нищо друго. Този път наистина. Без фалшива тревога, както преди. Преди беше предупреждение. Трескаво си заповядах: „Джоан е добра. Джоан е красива. Джоан, която предадох, Джоан, която ме предаде — Джоан ще бъде мой спасител. Джоан ще излекува душата ми. Само Джоан може да ме изправи на крака — и двама ни. На крака, на крака, отново в страната на живота. Защото тук е адът. Тук е долината на сянката на смъртта“.

Трябваше да отхвърля очевидното, да го възприема като фантазия, като въображение, предизвикани от чувство за вина.

Но някой друг освен мен е бил в тази стая. Знаех това. Усещах присъствието му. Скочих от леглото. Облякох се. Отидох в банята. Дори не си измих ръцете. Не се погледнах в огледалото от страх, че там ще видя друго лице.

Устремих се към вратата, като мислех, че може да е залостена, така че да не мога да я отворя; че ще остана хванат като в капан за цял живот и ще прекарам дните си сам-самичък.

После се затичах към асансьора. Трябваше да сляза долу в казиното, за да се уверя, че всичко е реално, че това е някакъв план, предназначен да ме обърка. Коридорът беше празен. Асансьорът беше празен. Целият ли свят е един план?

Накрая разбрах какво трябваше да направя. Трябваше да изтичам при Джоан и да я изтръгна от ръцете на Ибрахим. Ето, това трябваше да направя. Сега. Трябваше да прекратя този полов сеанс и да се лиша от един милион долара — защото сделката би се смятала за провалена, ако не прекарат заедно цялата нощ. Това би било почти правилно, почти справедливо, почти поносимо, почти простимо.