Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Може би в края на краищата трябваше да го нарека отмъщение .

Ибрахим се върна с един прислужник, който внесе поднос с безалкохолни напитки и ядки и си излезе. „Ха! — помислих си жлъчно. — Нямат ли пуканки?“ Друг прислужник донесе видеокасетофон. Ибрахим държеше касетата — касета, струваща колкото цялото му богатство.

Застанах нащрек. Знаех, че пред вратата има пазачи. Значи, за бягство не можеше и дума да става. Прозорците не се отваряха отвътре. Оставаше балконът. На дръжката на балконската врата й трябваше само едно врътване. Океанът не беше толкова далеч — можех да хвърля касетата в него с едно замахване, каквото правех във войната между араби и евреи, когато мятах ръчни гранати срещу йорданската армия.

Онова не беше сблъсък само на араби срещу евреи. А на човек срещу човека. Най-после го разбрах — разбрах, че Ибрахим не е бог. А аз мислех, че е. Това беше грешката ми. Бях го въздигнал в божество заради парите му. Но вече не се страхувах от тях.

Оставаше само един голям въпрос, но засега го премълчавах, за да не се издам.

Той придърпа пердетата, за да стане тъмно, сложи касетата и настана време за шоу. Затворих очи, но звукът също беше записан и това беше най-лошото от всичко.

Затова погледнах и видях Джоан — така, както цяла нощ се мъчих да не си я представям — да го целува от главата до петите, после спря, а главата й се поклащаше, докато смучеше твърдия му пулсиращ пенис. Той пъшкаше и викаше името й. Тя беше гола и на колене.

Джоан го загледа, като дишаше учестено и се усмихваше. Ибрахим се опита да я повдигне, но тя искаше още. Той хвана гърдите й и ги стисна, а тя отново засмука пениса му.

Накрая му позволи да я повдигне. Той я сграбчи за задника и я сложи върху себе си, а Джоан се притисна силно в него. Извика: „Ох!“, и започна да се движи върху него. Звуците, да, звуците бяха най-лошото от всичко — нейните звуци на екстаз.

Снимано беше отзад. Виждах само поклащащия се задник, широк колкото екрана, широк колкото целия ми свят. После той я вдигна и я обърна, и докато тя помпаше, лявата му ръка галеше гърдата й, а пръстите на дясната бяха пъхнати вътре в нея заедно с вирнатия пенис.

Сега камерата фокусираше лицето й. То изпълни екрана с животинското си изражение. Тайната, която беше видял у нея, беше разбулена. Страстта, която беше подозирал, отдаването — всичко беше налице в една женска експлозивност.

Тя гледаше към пениса му, как влиза и излиза; гледаше как я чукат.

Ето, за това мечтаят в Мейн Лайн, в розовите си спални…

Тя затвори очи и направи гримаса, като че ли той бе достигнал някаква нова дълбочина в нея, чак до сърцето й. Учестеното й дишане премина в хриптене. Сега му помагаше. Мушна един от пръстите си във влагалището си и то стана толкова оживено, колкото изобщо може да бъде едно влагалище.

Ибрахим я отмести, придърпа се под нея и започна да я ближе. Но тя не пускаше пениса му. Милваше го с ръка. Той облиза и задника й. Езикът му се движеше между задника и влагалището. После, усетил наближаването на оргазма, той отново я постави върху себе си, а лицето й пак изпълни екрана. Очите й бяха на едно ниво с моите. Сякаш бях там, пред нея. „Виж ме — казваше тя. — Виж ме…“

Но това беше мое предположение, основано на самонадеяност. Тя достигаше до кулминацията не за мен, а за него. Любовникът й. Виковете й не бяха за мен. Всичко беше за Ибрахим. За мен нищо. Нито в душата, нито в мислите дори.

Кулминацията беше бурна. Тя изкрещя името му, като че ли молеше за милост. Изкрещя неговото име.

Хвърлих поглед на Ибрахим. Този последен миг бе съвършен.

— Достатъчно — казах.

Той щракна видеото. Трепереше. Очите му бяха станали заплашително черни, лишени от искрата, която отличава човека от звяра. Мълчеше. Сякаш с мъка удържаше дивото в себе си. Беше в състояние да извърши убийство. Вече знаех, че е в състояние да го направи.

Що се отнася до мен — не, не ми беше приятно. Но не можа да ми причини и болка. Бях се подготвил предварително. Знаех, че в живота има моменти, когато нямаш избор, и този момент беше именно такъв. Нямах друг избор, освен да изтърпя обидата. Нямах друг избор, освен да стана свидетел на финала. Бях извършил грях и това беше наказанието ми. Заключителното наказание. Това беше — око за око, зъб за зъб.

Но стигаше ми толкова грях, стигаше ми толкова наказание.

— Притежавате ли копия от записа? — попитах.

— Искате ли едно?

— Може би.

Той се замисли. Изглеждаше му логично, че искам копие. В края на краищата нали бяхме партньори.