Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Но също така беше вярно, че аз знаех за него преди той да види мен или Джоан. Бях убеден, че някъде в живота ми ще се появи месия, без значение какъв образ ще приеме. Не си го бях представял като арабин. Но знаех, че ще се появи спасител, ще ме вземе и ще ме отнесе в страната на изобилието.

На следващия ден обядвах с Адолф и Джулс Корсън. Само ние. Джулс ми нямаше доверие, за да ме остави насаме с Адолф, а и с другите клиенти. Целта беше да се запознаем. Макар да знаеше, че съм алергичен към риба, Джулс беше запазил места в ресторанта на Филаделфийската рибна компания. Натъпках се с хляб.

— Джош е много развълнуван, че ще пише речи за вас — обърна се Джулс към Адолф.

Джулс никога не лъжеше. Никога не казваше и истината.

— Толкова съм щастлив — отвърна Адолф.

— Джош е най-добрият — добави Джулс. — Писал е речи за сенатори и губернатори.

Адолф кимна с глава в знак на учтиво възхищение.

Джулс просто поддържаше разговора. Действително е трудно да си с клиент. Трябва да си очарователен, да го забавляваш и не можеш да се отпуснеш нито за миг. А не трябва да се държиш и отпуснато. Ето защо е толкова трудно.

— Но аз не съм сенатор или губернатор — отбеляза Адолф.

„А фюрер?“, помислих си.

— О! — отговори Джулс. — Само ви посочвам някои биографични данни.

— Знам биографията му. Чудесна е.

— Благодаря — насилих се да кажа.

— Ще има много речи за писане — каза Адолф.

— Джош няма нищо против — отвърна Джулс. — Той обича предизвикателствата.

„Така ли?“

— Джош — обърна се към мен Джулс. — Знаеш ли, че ще пътуваш из страната с господин Фридрих?

— Не, не знаех.

Мислех, че ще напиша една-единствена реч и ще променям по нещо в нея в зависимост от случая — „вечнозелена“ реч, както я наричахме помежду си. Но не, трябваше да пиша отделна реч за всяко посещение.

Веднъж го бях правил с друг главен инженер и това бяха кошмарни две седмици — закусвах, обядвах и вечерях с един и същ човек, който по силата на факта, че е клиент, притежаваше правата върху всяко твое настроение.

Най-непоносими бяха „обиколките из завода“. Машини, които счукват, смилат, смачкват. Задължават те да сложиш каска и защитни очила, а отговорникът продължава да обяснява на фона на целия оглушителен шум и ти кимаш възторжено, макар да не чуваш и дума. „О, наистина ли?“ — казваш от време на време.

— Ще прекараме доста време заедно — каза Адолф.

— Джош го очаква с нетърпение — отвърна Джулс.

— Може дори да ме научите на добър английски — добави Адолф. — Ще бъдете моят експерт.

— Джош дори не е роден в тази страна — отбеляза Джулс.

Знаех, че няма предвид нищо лошо, но се зачудих защо трябваше да го споменава?

— О? А къде сте роден?

— Във Франция — отвърнах.

— Сигурно сте били много млад, когато сте дошли тук?

— Да.

— Защо емигрирахте?

— Джош е заминал след… когато… поради… — опита се да обясни Джулс.

— Войната — довърших изречението му.

— А! — възкликна Адолф.

— Джош е бил твърде малък и не помни — каза Джулс. Искаше да пропусне въпроса за Втората световна война. — И освен това цялото му семейство е избягало — добави той. Искаше да пропусне и въпроса за гоненията срещу евреите.

— Не чак толкова малък — намесих се. — По-голямата част от семейството ми всъщност загина от ръцете на… на…

— Врага — каза услужливо Джулс.

— А! — отбеляза Адолф.

Как да разговаряш с един германец за германците? Никога не ми се беше случвало. Що се отнася до Джулс, той имаше опит в заличаването на историята. Веднъж подготвяхме някаква сделка с японци и той изтри всички данни за войната от резюмето си.

И тогава имах неприятности, както и сега. Съгласен бях да забравим миналото, но да си изтъргувам медалите в името на бизнеса — в това имаше нещо твърде гнило.

За да не оставям място за съмнение, уточних:

— Врагът, разбира се, бяха нацистите.

Джулс се изсмя — смях на човек, когото току-що са сритали в топките.

— Но не всички германци са били нацисти — побърза да заглади нещата той.

— А! — каза Адолф, който нямаше нищо против и да е обратното.

— Повечето от германците не са знаели какво става — продължи Джулс, напълно паникьосан.

— Така е — потвърди все така невъзмутимо Адолф.

Погледът на Джулс търсеше моя, за да ми каже: „Млъквай или ще те убия! Работата ти зависи от това! Не, не работата ти. Животът ти, гадно копеле такова!“.

— Изобщо не е така — казах. — Всички германци са знаели .