Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Това е новост за мен — отвърнах.

— Разбрах, че договорът бил за един милион долара.

Отново един милион долара! Където и да отидех, този милион сякаш ме преследваше.

— Сигурно ще те повишат — добави Майер.

Това също го ужасяваше.

— Ако приема — отвърнах.

— Трябва да приемеш.

— Защо пък да трябва?

— Откъде изведнъж придоби тази дързост? Да не си ударил голямата печалба в Атлантик Сити?

— Просто съм свободен човек, Майер.

— Това е най-голямата смешка. Та кой е свободен?

— Майер — запитах го, — какво правим тук?

— И аз това те питам.

— Аз съм тук само за да си изкарвам прехраната. Ти си амбициозен, Майер. На теб ти пука.

— И аз съм като теб, Джош. Не ми пука за нищо.

— Майер, на теб ти пука за всичко!

— Имам семейство.

— Е, върши си работата, но не се престаравай толкова. Иначе ще умреш на четиридесет и две.

— Аз съм на четиридесет и три.

— Значи, вече си мъртъв. Замислял ли си се за това?

Щеше да се замисли.

В девет и половина всички се събрахме в залата за конференции — заместник-президент след заместник-президент, аз и Майер. Ние бяхме единствените, които не са заместник-президенти, ако не броим Джулс Корсън. Той беше президентът.

Джулс зае челното място на дългата маса и започна:

— Добро утро. Благодаря ви, че сте тук.

Като че ли имахме друг избор.

— Господин Фридрих ще пристигне след малко — продължи той. — Това е една много благоприятна възможност за нас. Най-голямата всъщност. Корпорация „Фридрих” разполага с много милиарди. Американското им подразделение със седалище в Милуоки е учредено за светкавично издигане на имиджа им, ако разбирате какво имам предвид. Изостават с продажбите. Активността е намаляла. И точно там е нашето място. Господин Фридрих иска да повишим бойния дух тук и ние ще му осигурим средствата за постигане на тази цел. Това ще бъде повсеместна кампания — връзки с обществеността, пресата, спомагателни средства и всичко останало. Нали разбирате какво искам да кажа? Първоначално ще му пишем речите, така че да може да пооживи изпълнителните директори на ключови позиции. Ще посети всеки един завод. Джошуа, ти ще оглавиш групата, която ще пише речите. Някакви въпроси?

Никакви, естествено. Никой никога не задаваше въпроси.

— Джулс… — започнах аз.

— Джош — прекъсна ме той. — Това е една много благоприятна възможност за теб.

— Знам, но той говори ли английски?

Джулс избухна:

— Разбира се, че говори английски.

— Без акцент?

— Естествено, че има акцент. Германец е.

— Немският акцент може да… говори за нещо.

— Да говори за какво?

— За грубост. Да го наречем грубост.

— В какъв смисъл?

— В милитаристичен смисъл, Джулс. На колко години е?

— Не знам, Джош. Но защо задаваш такива въпроси?

— Ти попита дали има въпроси.

— Не и глупави въпроси.

Майер се усмихваше. Не виждах усмивката му, но я чувствах с гърба си.

— Щом ще работя с този човек, не трябва ли да знам нещо за него?

— Какъв ти е проблемът, Джош?

— Не съм луд по германците.

— И какво от това? И аз не съм луд по японците, но карам японска кола. Откога националността започна да има нещо общо с бизнеса?

Джулс се бе сражавал срещу японците в Бирма. А сега караше японска кола. Беше сключил мир за себе си. И аз трябваше да сключа мир. Заради бизнеса.

Адолф Фридрих пристигна с помощник. Ръкува се с всички. Наближаваше четиридесетте. Весел, дружелюбен, общителен. Лицето му сияеше от добро здраве. Кожата му беше като на жена, дори като на бебе. Но очите му бяха мънички и безжизнени. Студени.

— И така — отбеляза той, — ние сме едно чудесно семейство.

Чудех се защо трябваше да се казва Адолф? Може би ако се казваше Ханс, Ото, Лудвиг или Густав, щях да го понеса. Но Адолф беше прекалено. Дори заради бизнеса.

Лакеят му Ото говори в продължение на час за историята на компанията — как са започнали през 1923-та година като дребни производители на сапун, после се разширили в производствена линия и се разраснали из цяла Германия и по света. Показаха диапозитиви и кратък филм за цялата работа, включително и основателите, баба и дядо Фридрих. Всичко беше представено освен едно. Не се спомена за годините от 1939-а до 1945-а. Какво стана с тези години?

Странен пропуск. Не е ли имало някакви смутове през това време? Дори война?

След представянето на Ото Адолф стана, за да каже няколко заключителни думи.

— Днес поставяме началото на утрешния ден. Ние вървим към бъдещето. Благоприятната възможност е да уредим един добър и по-добър бизнес за нас, за вас, за всички. Напред към успеха. Много съм доволен.