Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Когато се прибрах след работа, тя приготвяше вечерята в кухнята. Бях й казал веднъж, че това ми е вторият любим момент — да се върна у дома и да я заваря в кухнята. Беше достатъчно сигурна в себе си, за да го приеме като комплимент.

Взех си един бърз душ и не си направих труда да се облека. Втурнах се в кухнята и я разсъблякох, докато бъркаше зеленчуковата супа. После я отведох в спалнята и се любихме. Хубаво беше, със съответните въздишки, степания и силния вик накрая.

Любих я, като че ли да утвърдя чувството си за собственост, макар да знаех, че не я притежавам.

Най-после започнах да осъзнавам, че двама души никога не могат да се слеят в едно.

Взехме душ заедно и после вечеряхме.

— Как беше в работата? — попита Джоан.

— Все същото.

— Това е хубаво.

— Така ли?

— Някои неща би трябвало да се променят. Други — да си останат същите.

— Ами… не всичко беше същото. — Разказах й как автобусът ми бе струвал десет долара и как ударих оня тип.

— Значи го цапна? — попита тя.

— Той си го изпроси.

— Неприсъщо за теб, Джош.

— Всъщност имах труден ден.

Разказах й за договора с Фридрих.

— Ама и ти си един — каза тя. — Все се впрягаш, когато нещо не върви.

— „Вземам присърце“, Джоан. Не би трябвало да казваш „впрягаш се“. Не е мейнлайнски израз.

— Не използвай моите реплики, Джош. Аз нямам нужда от съставител на речи.

Когато предстои кавга, го усещаш по някакъв начин и знаеш също, че не можеш да я предотвратиш. Искаш, но не можеш. Кавгата е властна. Подхранва се от страдание и безсилие. Тя може да няма нищо общо с конкретното нещо, за което се караме. Може да се яви като спомен за нещо друго. Но независимо от всичко, кавгата си е кавга. Една забележка води до друга. Едно обвинение води до друго. Непристойното води до подлостта.

— Може би нямаш нужда от мен — казах аз, и то толкова скоро след като се бяхме любили.

— Да не говорим повече — отвърна Джоан. — Чувствам какво се задава.

Наистина чувстваше. Притежаваше шесто чувство. Но аз продължих:

— Може би онова, от което имаш нужда, е един арабски принц.

Защо го казах? Сигурно вътре у всеки от нас има един човек, който говори такива неща.

— А, значи, ето за какво ставало дума. Ами, скъпи, може би онова, от което ти имаш нужда, са един милион долара. Устройват те моментално.

— Не съм аз този, който каза: „Хайде да го направим“.

— Но пък си този, който си го помисли, и не ми казвай, че не е така. Искаше ти се. Още ти се иска. Само като те слушам какво говориш за Филаделфия, а сега и за този Фридрих! Мислиш, че не разбирам какво означава всичко това ли? Искаш да се измъкнеш, Джош. Кажи си го, признай, че искаш тези пари!

— Да спрем дотук, Джоан, преди да сме си навредили завинаги.

— Не започнах аз.

— Престани, Джоан!

— Ти наистина си ударил човек днес. За какво говори това?

— Говори, че ми е писнало. Ясно ли ти е?

— Необходима ти е още почивка.

— Точно така каза и Джулс.

— Ами, прав е.

— Прав е и като иска да работя за един нацист! Адолф, при това.

— Това не значи, че е нацист. Адолф е често срещано име в Германия.

— Кажи го пак.

— Джош, ти просто си търсиш извинение.

— Извинение за какво?

— За да напуснеш работата си.

— Това не е тайна.

— Напусни тогава!

— И после какво?

— Знаеш дяволски добре какво.

— Да те изпратя за разплод?

— Не виждам друг изход. Тук сме само от няколко дни, а това вече ни разкъсва на две. Помисли си какво ще бъде занапред.

— Ще се оправим.

— Напротив. Познавам те, Джош.

Мислех си — само ако не се бях отбил във „Версай’! Само ако не бях се отзовал, когато ме повика „да му нося късмет“. Само ако не бяхме вечеряли заедно. Само ако не бях отишъл при него по-късно. Бях стъпил право в капана. Здравейте, бях казал, вие ли сте дали обява за мухльо? Ами, ето ме. Но всъщност кой беше заложил капана? Може да съм бил и аз? В края на краищата аз знаех какво правя. През цялото време знаех какво правя. Аз бях заложил капана.

Не, не знаех каква ще бъде цената. В този смисъл нямах вина. Но от самото начало знаех, че за Ибрахим ще има печалба; един толкова богат човек, че само от остатъците след него могат да се създадат хиляди състояния. Аз бях постъпил с него така, както той беше постъпил с мен.

Вярно, той ни беше видял пръв и беше надушил прекрасната ми съпруга в казиното на „Галакси”. После с помощта на Родриго бе устроил цяла кампания, за да я получи, като първо ме примами на масата за двадесет и едно във „Версай“. Откъде знаеше, че ще бъда там, във „Версай“? Можех да отида в десетина други казина или пък изобщо в никое. Това е загадка. Не може да се проумее.