Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Но Джоан — Джоан беше дете на мира. Понякога имах нужда от конфликт. Търсех драмата на младостта си. Тя търсеше хармония, която аз, идиотът, често погрешно тълкувах като самодоволство, защото Джоан беше много по-сериозна, отколкото аз някога ще бъда. Тя знаеше — и това беше единствената разлика помежду ни — как да се справя с болката. Сама се развеселяваше. Колкото повече се влошаваха нещата, толкова по-ведра ставаше. Тази вечер, преди да имам възможност да й разкажа последните новини за Адолф, тя беше по-весела откогато и да било.

Беше се обаждал Ибрахим.

— О? — учудих се аз. — Ей така?

— Ей така.

Защо ли ликуваше толкова? Това бяха лоши новини, а не хубави.

— Изглеждаш доволна.

— О, много съм доволна. Защо да не съм? Не всяка жена може да се похвали, че струва един милион.

— Да не ти е говорил пак за пари?

— О, да. Не е ли ясно, че аз съм стоката в тази сделка?

В широката й усмивка се съдържаше отвращение на стойност един милион долара.

— Няма никаква сделка — отсякох.

— Той е лудо влюбен в мен, знаеш ли?

— Колко ли си поласкана.

— О, нямаш представа. Една нощ с мен щяла да му стигне за цял живот. Така каза.

— Да не ревнеш сега?

— Кой, аз ли? Никога не съм била по-щастлива.

— Не мисля, че си щастлива.

— Как да не съм. Съпругът ми е сключил сделка за един милион долара. Разбира се, че съм щастлива. Тръпна от вълнение.

— Никога не сме сключвали сделка.

— Той каза, че сте сключили. И още как!

Това беше лъжа.

Ибрахим беше гениален. И това бе запланувал — да каже на Джоан, че съм се съгласил. Това беше единственото, което можеше да ни раздели и със сигурност да я прати при него, ако не заради парите, то заради предизвикателството. От един разсеян поглед и една-единствена вечеря той я беше опознал напълно.

Беше прозрял нейния бунтовен дух, който аз не познавах. Външният й вид не го беше заблудил. Тя не беше задоволена… Но коя жена е? Коя жена не живее със забранени копнежи и фантазии? Ибрахим бе разбрал що за жена е Джоан, защото познаваше жените. Но с Джоан се беше усъвършенствал. Той бе проникнал в нея отвъд пласта лъчезарно излъчване право в оголеното й сърце.

Разказах на Джоан за обяда с Адолф и това реши всичко. Сега вече у нея нямаше съмнение, че аз съм обидил Адолф нарочно, с цел да загубя работата си и да предизвикам безизходно положение, което може да бъде разрешено само в Атлантик Сити, в леглото на Ибрахим.

— Ти, ти си манипулаторът — твърдеше тя. — Не Ибрахим.

Както и да е, не бях загубил работата си. Вярно, Адолф беше шокиран от обвинението ми, че всички германци са били нацисти, а Джулс едва не получи нервен пристъп, но всичко завърши без кръвопролития и без разваляне на сделката. Адолф реагира спокойно. Каза, че разбира чувствата ми. Каза още, че да мразиш който и да е народ е несправедливо, но че той охотно ми прощава.

— Прощавате ми охотно?! — канех се да възразя, но на Джулс му стигаше толкова. Той отпи малко вода и се задави. Беше правил този номер и по-рано, когато друг разговор, с друг клиент стана неприятен. Този път помислих, че наистина ще умре — толкова силно кашляше, отваряше уста и поемаше дълбоко дъх, хванал гърлото си с две ръце. Очите му щяха да изскочат.

Всичко в ресторанта замря. Сервитьорката дотича с управителя, докато аз тупах Джулс по гърба и му давах първа помощ според познанията си. Бяха ме изпратили веднъж на курс от компанията. Но сега, когато дойде моментът, забравих всичко. Още по-лошо, обърках се какво трябва и какво не трябва да правя.

Всички даваха съвети на висок глас. Изправи го! Сложи го да седне! Наведи го напред! Наведи го назад! Разхлаби вратовръзката! Удари го по гърба! Удари го в стомаха!

— Дайте му вода — каза управителят.

— Но той се задави с вода — отвърнах.

След това, когато двамата бяхме отново в офиса, Джулс отрече да е било номер.

— Опитваше се да ме убиеш — прошепна той.

Когато слухът, че съм спасил живота му — аз го пуснах — се разпространи, целият персонал ми се скара, с изключение на Майер. Не, Майер ревнуваше. Според него Джулс щеше да ми е вечно задължен и да ме отрупва с повишения, премии и поощрения.

— Сега си герой — каза Майер.

В известен смисъл бях. Преди Адолф да измарширува към стаята си в „Холидей Ин”, той беше споделил с Джулс, че ми се възхищава. Какъв честен човек съм бил. В бизнеса били нужни тъкмо такива хора като мен.

— Сега и двамата знаем, че в бизнеса са нужни по-малко хора като теб — каза Джулс. — Но ти го спечели. Клиентите са непредсказуеми. Само че някой ден ще ме убиеш, Джош. Знам, че ще го направиш. В списъка ти съм.