Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Зачаках автобуса. Моля те, Господи, нека да има климатична инсталация и свободно място!

Но никакъв автобус не се появяваше. Дали не стачкуваха? Не бях чул новините. Вечно някой стачкуваше. В този град го нямаха за нищо да се затварят училища, магистрали, да се спират влаковете, да не се събира боклукът и дори болниците да не работят. В този град просто не се работеше.

Все пак автобусът пристигна и като по поръчка беше с климатик и имаше свободни места. Невероятно, но нямах дребни пари. Три години редовно си взимам, но днес забравих. Най-дребната ми банкнота беше десетачка.

— Само точно пари — каза шофьорът.

— Искате да кажете, че нямате да ми развалите?

— Само точно пари — повтори той.

Обърнах се към хората в автобуса и попитах:

— Има ли някой да ми развали десет долара?

Все едно говорех на мъртъвци. Автобус, пълен с мъртъвци.

— Добре — обърнах се към шофьора. — Ще вземете ли десет?

— Сложете ги в автомата.

Банкнотата трябваше да се пъхне в процепа с лицевата страна нагоре. Само че аз я бях обърнал наобратно. Шофьорът трябваше да ми напомни. Но той си седеше и ме наблюдаваше. Тук, в града на братската обич, нищо не ти казват. Само те наблюдават. Накрая я мушнах както трябва.

Тези нови автобуси са направени за хора с половин задник. Вмъкнах се на седалката в дъното между една жена на средна възраст и един добре облечен — за Филаделфия — мъж. Той беше на около тридесет и у него нямаше нищо особено отвратително.

Извадих книга от дипломатическото си куфарче, в случай че автобусът се напълни и някоя стара дама се опита да предизвика съжалението ми, за да й отстъпя мястото си. Обикновено се жертвах за възрастните дами, но тези във Филаделфия са толкова гадни, че можех само да ги презирам.

Минавахме по Бъсълтън Авеню. Навсякъде боклук! Невероятно. Вече би трябвало да съм свикнал, но не бях. Чудех се дали метачите не стачкуват. На кофите за боклук имаше надписи „Да пазим Филаделфия чиста“. Да я пазим? Това чистота ли е? Но пък за Филаделфия мръсотията значеше чистота.

Добре облеченият мъж от дясната ми страна изплю на пода тлъста сочна храчка.

— Какво правите? — попитах.

Не ме чу. И той беше мъртвец.

Какво правех тук?!

През зимата ти кашляха в лицето, кихаха, хриптяха, пръхтяха. Все едно си в зоологическата градина. През лятото не беше толкова зле. Но ето ти сега — храчка. Нещо ново.

Трябваше да изселят жителите на Филаделфия и да я взривят. Всъщност не бях много сигурен за изселването.

Чудех се как са успели всички мърлячи по света да се съберат на едно място? Как всички са открили Филаделфия? Дали не е имало някаква спогодба, според която Филаделфия е била определена за обетована земя на мърлячите?

Това бе градът на Декларацията за независимост. Градът на прецела [30] S-образен геврек, станал емблематичен за Филаделфия. — Б. ред. . Това бе градът, който се побърка, когато Ленард Тосе [31] Собственик на отбора „Филаделфия Ийгълс“ от 1969 до 1985 г. — Б. ред. заплаши, че ще премести футболния отбор „Ийгълс“ във Финикс. Преди години, когато стачкуваха учителите, на никой не му пукаше, поне не толкова много.

После, разбира се, дойде ред на Маскарада…

Оня пак се изплю.

— Хей — подвикнах му и го сръгах с лакът.

— Йо! — отвърна той.

Тук така казваха: „Йо!“.

Йо, Анджело!

Отново се изплю.

Помислих си: „Платих десет долара, цели десет долара — за това?“.

— Мърляч — казах му.

„Точно така — помислих си. — Град на мърлячите, Съединени американски щати.“

Нова храчка. Пред нас се насъбра цяла локва.

Огледах се наоколо за подкрепа, за някакъв протест. Нищо, другите пътници си останаха мъртъвци.

Още веднъж, и щях да го прасна в устата. Засега само забарабаних по ръцете му. Това не беше истинско насилие, а физически контакт. Изобщо не ми беше присъщо да удрям хората в мирно време. Само че това се превръщаше във война.

— Ио! — обади се глас отпред.

Моят приятел, шофьорът.

— Какво става там отзад? — искаше да знае той.

— Този ме удря — каза мърлячът.

— Този плюе — обясних аз.

Шофьорът спря автобуса — намирахме се на Бъсълтън и Рузвелт — и дойде при нас.

— Какво става?

— Той ме удря.

— Той плюе — посочих локвата. — Във вашия автобус.

— Ти не си ли оня…

— Да — отвърнах. — Аз съм.

— Мога да те сваля от автобуса.

— Платил съм десет долара за този автобус.

— Виж какво. Не искам неприятности.