Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Едно от момчетата с рикшите се провикна:

— Поразходете дамата!

Махнах отрицателно с ръка.

Преди да отмине, той добави:

— Такава красива дама!

После настъпи тишина, сякаш всички си бяха отишли. Тя отново взе да изучава океана, като следваше с поглед вълните, които леко се плискаха, и изведнъж се обърна към мен, твърдо решена да ми каже нещо знаменателно — гледаше ме втренчено в очите, притиснала ръка към гърдите си. Но думите не излизаха. Тя беше казала нещо знаменателно, но наум. После отново извърна поглед от лицето ми и се втренчи в океана.

Почувствах, че между нас току-що премина нещо велико и дълбоко, чудесно и страховито, само че не знаех точно какво. Остана силното въздействие на неизказаното.

— Баща ми… — започна тя. — Известно време мислех, че всички мъже са като баща ми. Той беше и още е брутален човек. Не физически. Никога не ме е докосвал, нито пък майка ми или сестра ми, но това не го правеше по-малко брутален. Беше искал синове, а му се родиха момичета и той никога не ни водеше никъде и рядко разговаряше с нас. Нямаше никакво търпение спрямо момичетата, а и не съм много убедена, че би се държал по-различно, ако бяхме момчета. Всъщност обвиняваше майка ми, че е родила момичета, като че ли грешката беше нейна. Тя казваше, че го попитала: „Щеше ли да си по-щастлив, ако изобщо нямахме деца?”. Той отвърнал: „Да“. Веднъж дори ни го каза в очите и Съни рева цяла седмица. Взаимоотношенията между бащи и дъщери са странни. Спомням си, когато веднъж ходихме да го изпращаме на летището — тръгна да се качва и аз чаках да се обърне и да ми махне с ръка, но той не го направи. Почувствах се съкрушена . Сигурно съм била на дванадесет и това ми направи дълбоко впечатление. Мислех, че всички мъже са такива… като баща ми. О, имах чудесно детство в много отношения. Разбира се, бяхме богати, но когато израстваш богат, не съзнаваш, че си такъв. Имам предвид, че минахме покрай всички онези предградия, когато трябваше да отидем във Филаделфия, но това беше само част от пейзажа. Баща ми дори каза: „Това не са истински хора. Мислете за тях като за фигуранти ”. Чарлс беше същият. Съжалявам, че отново споменавам името му, но той беше първият ми съпруг. Искам да кажа, че това е факт. Мислех, че го обичам. Защото се предполагаше, че трябва да го обичам. Той беше добър човек и ме обичаше, но беше толкова… Никога не прехвърляше границата. Никога не ме изненадваше. Веднъж му подарих книга за рождения ден. Той четеше само юридическа литература и аз реших да му купя нещо художествено, мисля, че взех Ъпдайк. А той каза: „Какво да правя с това нещо?“. И така. Отново баща ми, все същият. Ти познаваш баща ми… Беше там, когато той каза, че „нищо не е обидно“. Е, Чарлс беше по-чувствителен, но не много. После се появи ти… Джош, беше толкова различен… толкова вълнуващ. Само да знаеш колко те обичам, още от самото начало. Ти си толкова съвършен. Така смел по своя тих начин. Едновременно си срамежлив и дързък, уверен и несигурен, така мъжествен и така уязвим, и все си край мен, и разбираш всичко, вършиш всичко и въпреки това изобщо не си покварен или съсипан; дори не си циничен, макар че се мислиш за такъв. Не, Джош. Ти си откровен и отзивчив. Аз също съм все до теб, макар и не по същия начин. Всички онези неща в Европа и после в Израел, и жените, за които се опитваше да не ми казваш — но аз чух. Доста голям женкар си бил. Казах ти, че съм била само с двама мъже — с Чарлс и с теб — и това е истина. Но моят живот започна истински, когато срещнах теб. Точно тогава започна приключението. Ти си моето приключение. Не си жена и няма как да разбереш, но знай го от мен: колкото и да е освободена жената, тя живее, за да доставя удоволствие на избраника си. Така е откакто свят светува и има много изключения, но правилото е това. Аз съм жена , Джош, и знам как да се боря за правата си. Можеш да се подиграваш колкото искаш, че хленчим за неизгодното си положение, докато сърбаме чай с лед на верандата на някой клуб извън града. Добре, не съм изцяло на тяхна страна, но не съм изцяло и против тях. Аз съм си аз, индивид, незаменима душа, както ти казваш, и въпросът е в това, че аз мога да се боря, когато усетя, че ме ограничаваш прекалено много, че ме всмукваш вътре в себе си, че ставам част от теб. Но въпреки това аз съм твоя. Аз искам да ти доставям удоволствие . Толкова съм старомодна. Имам предвид дори секса, който правим… Трябва да признаеш, че някои неща са изчанчени. Но те ти доставят удоволствие и съответно и аз ги обожавам! Никога не съм помисляла, че ще върша такива неща, но наистина ги обожавам, Джош! И не е само сексът, той дори е най-малкото. Книгите, които четеш, мислите ти, чувствата ти — искам ги всичките за себе си. Ще ми се да съм била с теб във Франция, по тротоарите на Монреал и дори да участвам с теб в сраженията. Не, аз никога няма да те разбера и ти никога няма да ме разбереш — но това също е забавно. Дори сънувам, че съм медицинска сестра, спасявам ти живота и се влюбваме. Необичайно, нали — да мечтаеш за мъж, който вече имаш! Трябва да знаеш всичко това, Джош, независимо какво ще се случи. Ние с теб сме изплашени и имаме пълно право да сме, защото — ще използвам тази дума — това е страховито . Но ти трябва да знаеш тези неща. Дори ако стана много модерна , освободена и бунтовна, аз ще си остана твоята Сара, твоята Ребека, твоята Рахил, твоята Леа. [29] Библейски персонажи, олицетворение на преданата съпруга. — Б. ред. Хайде да влизаме.