Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Само че това е противно на всичко, в което вярваме — възразих аз. — После какво ще правим?

— Имаш предвид след деянието? Ще живеем както обикновено. Само че с повече пари.

Практично. Логично. Прекалено практично. Прекалено логично.

Да, деянието . Ами деянието?

— Винаги ще си мисля, че си била с друг.

— Вече съм била. Бях женена, помниш ли? Ти също.

— Но тогава не бяхме женени един за друг.

— Не, но правехме секс с бившите си. И това не омаловажаваше нищо между нас.

— Но това беше преди. Не сега.

— Ами представяй си, че е преди.

Жонглирай с времето, както правят фокусниците. Миналото, настоящето, бъдещето не са задължително в този ред. Великите умове не са обвързани със земното шествие на времето. Великите умове са свободни да превърнат бъдещето в минало. Но кой казва, че аз съм велик ум?

— Нищо няма да се промени, Джош, ще забравиш.

— Да предположим, че ти няма да забравиш?

— О, мислиш, че ще е толкова страхотен? Джош, жените не се влюбват заради секса. Никога.

Учех се. Изведнъж правенето на любов се превърна в дреболия. Функция на тялото. Ако, естествено, не е между влюбени, а аз и Джоан бяхме влюбени. Значи, между нас имаше нещо по-висше. А с Ибрахим щеше да е различно. Тя поне смяташе така.

Беше права за едно: животът ни вече се беше променил. Приемането на предложението можеше да ни съсипе, но отхвърлянето му със сигурност щеше да ни погуби. Този милион винаги щеше да е с нас, ако не в ръцете ни, то в мислите ни — а това е по-лошо.

Жените не се влюбвали заради секса ли?

— Колко пъти си се любил? — попита Джоан. — С мен, с бившата си жена, с други жени?

— Не знам. Не си записвам.

— Различаваш ли единия път от другия?

— Не ги различавам.

— Не ги различаваш, защото сексът просто не е нищо особено. Като пушенето е.

— Като пушенето ли?

— Питай някой пушач дали различава една цигара от друга.

— Щом е нещо толкова обикновено, защо Ибрахим на драго сърце дава един милион за теб?

— О, изкушението е друго нещо. Съвсем друго.

Отново имаше право. Това започна да ме озадачава.

Всички имахме право. Все някой трябваше да греши.

Що се отнася до Джоан, не можех да разбера доколко е искрена. Мислех, че си играе с мен, изпитва ме, преценява ме. Истината беше там, скрита зад усмивката, която засияваше на лицето й от време на време. Но не знаех каква е. Може би нямаше истина, нито за нея, нито за мен — за никого. Може би постоянството не съществуваше.

Изкушението действително бе друго нещо. Но може би говорехме за друг вид изкушение. Не от страна на Ибрахим, а от нейна страна. В края на краищата тя бе момиче, което опитва от всичко само по веднъж, а това щеше да бъде веднъж!

Липсата на груби нападки от нейна страна ме тревожеше. Виждаше ми се доста склонна да приеме. Никакви съмнения, никакви възражения, никакви задръжки, никакво възмущение от страна на тази дама, която толкова силно вярваше в светостта на женската личност. Никакво отвращение от страна на тази дама, която мразеше да гледа как хората кашлят, кихат, почесват се или прочистват гърлото си. Никаква вярност от страна на тази дама, която ми беше казала веднъж, че ще ме убие, ако ме хване с друга. Само едно мълчаливо одобрение, любопитство и нещо, което се доближаваше до наслада.

Би трябвало да е ужасена, а не беше. Нейното тяло, човече! Остави сърцето, ума и душата. Очакваше се, че сделката ще бъде сключена независимо от плюсовете и минусите й. Какво ли сънуват там, в Мейн Лайн, в розовите си спални?

Що се отнася до мен, аз чувствах жилото на измяната. Но кой беше изменил? Виновен бях колкото и Джоан.

„Ти искаш да го направя “, беше казала.

Не беше истина. Макар че действително правех компромис със себе си пет дни всяка седмица — и затова, какво бе една нощ за дамата? Тази нощ щеше да е нейна. Заради големите пари. Да, неин ред беше.

„Помисли за наградата! — казах си. — Денят на отплатата води към вечността.“

И така, правилно ли беше? Не.

Грешно ли беше?

Можеше ли нещо да бъде едновременно правилно и грешно и да съществува дребен грях?

Една нощ на прелюбодейство, и то със съгласието на съпруга, същото ли беше както да го правиш цял живот?

Никога.

Абсолютно никога.

— Всъщност това не е проституция — каза Джоан.

— Всъщност е.

— Не, точно обратното. Приключваме с тази една нощ и се връщаме у дома свободни. А начинът, по който живеем, не е ли проституция? Други да ти диктуват! Да те използват . Не е ли това истинското определение за проституция? Поне ще променим посоката на проституцията, която всекидневно извършваме.