Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Не, но съм сигурен, че това е най-високата цена.

— Слисан ли си?

— О, много съм слисан, Джоан.

— Е, сега и двамата знаем точно колко струвам. Не е зле, как мислиш?

— За какво намекваш, Джоан?

— Аз ли? За нищо, скъпи. А ти за какво намекваш?

Тя употребяваше думата „скъпи“ само когато искаше да се държи нетактично.

— Хайде да не заобикаляме въпроса — казах недоволно.

— Точно така.

— Какво е точно така?

— Че съм уловка, Джош.

— Защо ме дразниш, Джоан?

— Не те дразня. Ще го направя за теб, Джош. Щастлива съм от живота си. Ти си недоволният. Само си помисли! Няма да ходиш на работа. Никакви автобуси, метро. Ще можем да се махнем от Филаделфия, която мразиш. Да си купим къща, кола. Две коли. Три коли. Ще пратиш децата си в колеж. Ще пътуваме. Може да постоим година-две или колкото искаш в Израел, който обичаш. И тъй като си толкова религиозен, ще дадеш, естествено, десет процента за благотворителни цели. Кой знае? С твоите пари може да открият лекарство против рака. И всичко това за една нощ с мен. Изобщо не ми прилича на жертвоприношение.

— Ако случайно не съм се изразил правилно, става дума за тялото ти.

— Съвсем ясно се изрази. Тялото ми. Не сърцето ми. Не ума ми. Не душата ми. Те ще принадлежат винаги на теб. А тялото ми ще изгубиш само за една нощ. Голяма работа! Какво е едно тяло?

— Голяма работа е.

— Един милион долара, Джош. Голямата печалба.

— Можеш ли да повярваш, че говорим за такива неща?

— Мога — отвърна тя. — Очаквах да се случи нещо подобно. Винаги си искал да бъдеш богат. Молил си се за това и сега молитвите ти са чути. Е, има нещо жестоко. Но ти очакваш от твоя Бог да бъде жесток и той е. Да, това е цената. Винаги има цена. Но ти не даваш чак толкова много. Какво е сексът? Една от функциите на тялото.

— Това повтаря почти дума по дума, което каза и той. Доста си приличате.

— О, не го превръщай в любовна история, Джош. Това не е любов. Това са пари.

— И според теб — вземи парите, а после бъди горд?

— Не — отвърна Джоан. — Първо трябва да спечелиш парите.

Прободе ми сърцето. Много добре знаеше какво значи „да ги спечелиш“.

— Колко си практична!

— Такава съм.

Само до снощи тя ме обичаше повече от всичко. Нищо не можеше да ни раздели. А ето ти сега — практична .

— Да — повторих. — Практична си.

— А ти не си.

— И така, той печели. Арабинът печели.

— Не, ние печелим.

— Ще те докосва.

— Ще го преживея.

— Ще проникне в теб.

— Ти каза, че може би е импотентен — отбеляза тя.

— Не съм го вярвал и за секунда.

— И какво от това? Ще си затворя очите и ще мисля за милиона.

— Джоан, това те прави проститутка!

— Е, и?

— Не те ли притеснява?

— Не. Впрочем не е ли това евангелието на Сай? Всички сме проститутки.

— Искаш да кажеш, че е прав?

— Разбира се, че е прав.

— Не разбирам жените.

— Аз пък не разбирам мъжете. Ти искаш да го направя. Знам, че искаш. Личи си.

— По какво съдиш? По нещо, което съм казал?

— Не, по това, което не казваш.

— И какво е то?

— Няма значение.

— Джоан, има ли вълшебна дума, за да те убедя, че не искам да участвам в това? Дума, която да премахне тази гнусотия между нас?

— Не, твърде късно е за вълшебни думи. Нямаме друг избор. Трябва да го направим. Животът ни вече се промени. Всеки път, когато получим сметка, която не можем да платим, или пък шефът ти те тормози, или колата се счупи, или машината за миене на чинии се развали, ние ще мислим за този милион. Не, не можем да се върнем. По-скоро отхвърлянето на предложението ще ни разкъса на две, отколкото приемането му. Ще бъдеш свободен. Няма да пишеш фалшиви речи за фалшиви тузари. Свобода, Джош! Свободата да казваш „да“, когато искаш да кажеш „да“; свободата да казваш „не“, когато искаш да кажеш „не“. Сега тя ще бъде твоя.

Спомних си какво ми беше казал Ибрахим: да отречеш вечността, да отхвърлиш рая. За един милион можеш да си купиш не само материалните неща. Голямата придобивка е свободата, да, свободата, която мъжът изгубва, когато се ожени, когато стане баща, когато тръгне на работа. От мига, в който се събуди сутрин, докато дойде време за лягане той непрекъснато трябва да отговаря пред някого. Винаги съм казвал, че всеки носи това тегло. Да, но това е вярно само за бедняка и за средната класа. Богаташът разполага със себе си. Как ли се чувства човек, когато може да говори това, което иска, и да прави каквото иска? Джоан е толкова права! Колко хора могат да си го позволят? Съвсем малко.