Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Ако действително беше импотентен, в което много се съмнявах, рискът от моя страна значително намаляваше. Но да се спори, че има изключения , е същото като да се спори за цената; а и самият спор представляваше падение от висотата на справедливостта.

Въпросът не беше дали е импотентен, или не. Целта му бе да ме накара да се усъмня в безусловното. Сякаш искаше да ми каже: „Няма нищо безусловно. Няма истини. Кажи ми кое е безусловно, кажи ми коя е истината и аз ще ти кажа цената. Да видим кое ще надделее“.

— Разбира се, че не съм импотентен — заяви той и продължи лукаво: — Но пък може и да съм. Плащам ви един милион долара, за да го установя. Вие сте комарджия, господин Кейн. Защо иначе сте в Атлантик Сити?

Хубав въпрос. Бях в Атлантик Сити, за да спечеля много пари. Но не и на такава цена. Сигурно имаше начин да ги спечеля по честен път. А може би нямаше. Може би това бе единственият начин. За да се сдобиеш с един милион долара, трябва да представиш нещо равностойно, а дори и по-ценно.

— Наблюдавах лицето ви на масата за двадесет и едно — продължи Ибрахим. — Лице на човек, който губи. Прав съм, нали? Искате да сте богат. Всеки иска да е богат. И ще ви кажа още нещо — няма на света човек, който би отхвърлил предложението, което ви правя. Един милион долара? Никой не може да устои на толкова пари. Все едно да преобърнеш вечността . Да отхвърлиш рая . И за всичко това какво искам? Една нощ. — Той театрално замълча, за да ми даде време за размисъл. — А може и да съм импотентен.

Това беше картата, която лежеше отдолу. Само да предложа жена си, и ще я обърне.

Ето, това е хазартът.

— Приемете го като игра на двадесет и едно — каза той. — Приемете го като комар.

Една нощ. С мъж, който може би е импотентен. За един милион долара.

Недопустимото се беше превърнало в допустимо.

Оставаше да се запитам: ами ако не е импотентен? Само една нощ…

И един милион долара…

Така омаловажаването на човешката безусловност беше извършено.

Ибрахим очевидно беше майстор в тази игра. Играл я беше и преди. Не непременно заради жената на някого и навярно за друга цена. Доставяше му удоволствие да гледа как със силата на парите си лишава мъжете и жените от суетата им. И в този смисъл искаше и мен , искаше капитулацията ми, така както искаше Джоан.

Когато един човек има всичко , не му остава друго забавление, освен да си играе с хората. Онова, което започва като изход от скуката, води до презрение, а презрението на Ибрахим към хората беше голямо колкото богатството му.

Ибрахим извади кубинска пура „Монте Кристо” от кедрова кутия и започна ритуала по паленето й. Помириса пурата, за да вдъхне аромата й, облиза я, за да закрепи листа и я топна в коняка. Подсуши я, извади V-образна резачка от джобчето на жилетката си и отряза върха по съвършен начин. Драсна кибритена клечка и изчака да изгори горният серен слой. Запали пурата, като я въртеше в устата си и разпределяше равномерно пламъка. Дръпна леко и отново се върна към бизнеса.

— Съжалявам — извини се той и ми подаде кутията с пури. — Искате ли една? Кубински са.

— Благодаря, но едва ли ще я оценя.

— Може би не.

Единственият недостатък на този човек според мен беше, че подценява противника си. Това би могло да се използва срещу него. Само дето не знаех как. И все пак… Ако го оставех да се чувства всесилен, той щеше да омекне. И тогава щях да го изненадам. По някакъв начин щях да го изненадам.

— За минали заслуги ви дължа нещо повече от една пура. Онзи ден наистина ми донесохте късмет, сам видяхте. И аз обещах да ви се отплатя. — Ибрахим извади обемист бял плик от джоба на сакото си и го постави върху кутията с пурите.

— Това е за вас — добави той.

За мен, за мен е! Това беше заработката ми, тези десет хиляди долара, които си представях, че са в плика, на разстояние само едно протягане на ръката. Парите бяха мои, като отплата. Сключили бяхме устно споразумение. Аз бях изпълнил договореностите. Сега беше негов ред.

И все пак, как бих могъл да взема парите?

По дяволите, имах нужда от тях. Колко много имах нужда от тези пари!

Само се наведи и ги вземи. Твои са. Те не са част от онази, другата сделка. Те са чисти . Всичко е точно. Благословено е. Не са омърсени. Това са спечелени пари. Добри пари. Честно изкарани пари.

Но това също беше изпитание, капан, уловка, номер. Взема ли тези пари, ще отстъпя. Прозрял ли го беше той още в началото?

В такъв случай, беше ме преценил много по-добре, отколкото си представях. Сега разбрах защо не ми беше платил на масата за двадесет и едно. За да го остави за този момент. Тогава щеше да го прахоса, нямаше да има стойност като коз в преговорите. А сега щеше да му свърши работа. Постепенно ме беше подвел. Пресметнал беше всичко. Дори и това, че ще се появя вместо Джоан. И нея беше преценил. Знаеше, че тя ще ми каже. Имаше ли нещо, което да не знае?