Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Не, очаквах вас и много се радвам, че дойдохте. Имаме много да си кажем.

— Имате интересни телохранители.

— О?

— Израелци са, нали?

Той се покашля сподавено — замалко да изрази изненадата си.

— Отлично. Как разбрахте?

— По акцента. И нито един от тях не носи вратовръзка.

— Изненадан ли сте?

— Не. Телохранителите на цар Давид не са били евреи. В двореца е по-добре да се доверяваш на враговете, отколкото на приятелите.

— Но сигурно се чудите как е станало така.

— Да, чудя се.

— Тогава ще ви кажа. На пръв поглед, моята страна постоянно воюва с Израел. Говорим каквото трябва срещу него пред народа, дори не признаваме правото му на съществуване. Действителността е различна. Ние сме приятели. Не от любов вероятно — макар да ги намирам за хубави хора — а по необходимост. И двата народа живеят върху суха земя. Те нямат петрол. Ние нямаме вода. Изпращаме им нашия петрол. Те ни изпращат специалисти по напояване. Приятелството произтича от необходимостта, господин Кейн, дори по време на война. Същото се отнася и до отделните хора, като нас двамата. Всичко, което трябва да направя, е да разбера от какво имате нужда.

— И очаквате да бъда учтив?

— Да, защото говорим делово.

— Така ли?

— Както разбирам, вашата съпруга ще продължава да ме отблъсква. Ето защо разговарям с вас.

— Бизнес — казах.

— Бизнес — потвърди той. — Бизнесът представлява размяна на необходимости между двама души.

— Съпругата ми не е бизнес, господин Хасан.

— О, всичко е бизнес, господин Кейн. Всичко е сделка. И аз ще ви покажа как става. Предлагам ви един милион долара за една нощ със съпругата ви .

И после ще кръсти камила с нейното име?

Добре, това е най-зашеметяващият миг в твоя живот, Джошуа Кейн. Най-грубият комплимент! Обиждал ли те е някой така? Бивал ли е някой толкова поласкан? Кое би било по-възвишено? И кое би било по-долно?

— Една-единствена нощ — продължи Ибрахим. — Един милион долара. Без данъци.

Изсмях се и казах велика глупост:

— Никога не съм чувал подобно нещо!

— Аз пък не съм виждал жена като вашата, господин Кейн. Така сме наравно. Така се прави бизнес.

— Никога!

— Моля ви, не решавайте веднага. Обмислете предложението. Мислете за милиона! Но помнете… нощта ще дойде и ще отмине. Парите ще останат за цял живот. Затова не казвайте „никога“, господин Кейн. Струва си да помислите.

Станах и оставих питието. Там беше въпросът — струваше си да помисля.

— Толкова скоро? — попита той. — Мислех ви за комарджия, господин Кейн. И ето сега — големият удар. Та залогът не е толкова голям. Един милион е нищо за мен. Една нощ с вашата съпруга трябва да е нищо за вас. Една нощ.

— Не залагам жена си.

— Хазартът си е хазарт. Съпругата ви каза, че сте комарджия по убеждение. А това е само още една игра.

— Кога видяхте за пръв път съпругата ми?

— Заедно с вас в казиното на „Галакси“.

— А Сай Родриго има ли нещо общо с това?

— Съвсем малко. Всъщност го помолих да ми каже кои сте вие — вие и красивата ви съпруга.

— Значи, вече знаехте кой съм, когато ме поканихте да седна на вашата маса във „Версай“, за да ви нося късмет.

— Да, знаех кой сте и да, сприятелих се с вас с тази цел.

Очевидно беше готов да ме убива с искреността си.

— А Сай знае ли нещо за вашето предложение?

— Не съм споменавал нищо пред него. Но Сай Родриго не е глупак.

— Да, той е човек, който живее с истинността на клишетата. Смята, че всеки може да бъде купен. Единственият проблем е цената и вие ми предлагате един милион долара. Кажете ми, господин Хасан, обещахте ли му да играете на масите на „Галакси“ в замяна на жертвоприношението на съпругата ми? Такава ли беше сделката?

— Сделка нямаше. Може би разбирателство, но защо казвате „жертвоприношение“? Няма да я убивам. Само разговаряме. Е, за да сме откровени — само разговаряме за секс. Прекарали сте много нощи с нея и ви предстоят още много. Аз искам само една. Или се боите, че ще се влюби в мен?

— Не, но съм отвратен от думите ви.

— Да, вие сте горд, почтен, имате ценности. Но нямате един милион долара!

— Това, което искате, няма цена.

— Така казвате сега. Но съм сигурен, че ще премислите. Всъщност гарантирам ви, че ще мислите само за това.

Взех питието си и отново седнах. Някъде у себе си имах съвършения отговор, но не можех да го намеря. Търсех някакъв израз или жест, за да сложа край на това сега, в тази стая, още преди да е завладяло дните ми. Но нищо не ми идваше наум.