Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Глупашки се бях намъкнал в един свят, в който не можех да спечеля. Дори да печелех, пак губех. За него беше вярно обратното. Дори и да загубеше, той пак печелеше. Както беше казала Джоан. Както беше казал Сай. Точно така, това е човек, който не губи.

В неговия свят не съществуваха ограничения. В моя свят не съществуваше нищо друго освен ограничения.

На масата за двадесет и едно за пръв път прозрях как един невероятно богат човек може да преобърне всичко, да направи дори безценното евтино. И като идиот се бях намърдал там, където почитта на човека към Бога, верността между мъжа и жената бяха подигравка в сянката на планината от пари, която се издигаше застрашително, по-голяма и от Синайската.

Да, хората са уязвими, защото всеки иска нещо по-добро. Това беше видял Ибрахим у мен. На масата за двадесет и едно си мислех колко съм хладнокръвен като негов партньор, а той беше надушил глада ми, дори отчаянието ми. Беше ме преценил, което значеше, че в неговите очи аз, както и всички други, бях незначително създание, жалко заради стремленията си.

Сега беше късно да обръщам гръб. Самият разговор, фактът, че участвах в него, ме беше направил съучастник. И аз, и Джоан бяхме опетнени. За добро или за лошо, бях заложил и бях вътре.

— Гарантирам ви, че няма да мисля за това — казах, като си припомних, че съмнението, колебанието беше клинът, който му трябваше и който той бе намерил, след като Джоан се бе поколебала да го отхвърли веднага. А снощи се опитваше без пари…

— Вероятно — отбеляза той — Джоан ще иска да си помисли и се надявам искрено, че ще повдигнете въпроса.

— А ако не го направя?

— Тогава аз ще го направя.

— Вашето нахалство, господине, е…

— Ако имате намерение да ме обиждате, губите си времето, господин Кейн. Очаквах, че ще се вбесите. Но очаквам също да бъдете разумен и да оставите предразсъдъците. Направих ви предложение. Нямате друг избор, освен да приемете. Помислете си добре какво ще спечелите, защото всъщност не губите нищо. Секс? Живеем във времена, в които сексът не означава нищо. Рано или късно Джоан ще има любовна афера с друг. Уверявам ви, че ще го направи. Познавам този тип жени. Тя е твърде красива, за да принадлежи само на един мъж. Така че защо не сега и защо да не спечелите от това?

Тук трябваше да се обидя жестоко. Но не. Бях очарован, колкото и да е ужасяващо. Очарован от разсъжденията му, от откровеността му, от таланта му да свежда сложното до просто. И нещо повече — усмивката не изчезваше от лицето му, усмивка, която ни сближи.

Беше сериозен, разбира се. Но оставяше място за хумор, достатъчно хумор, за да споделям презрението, което изпитваше към моя свят. Завиждах му. Не заради парите. Но да си така безразличен към ценностите на средната класа, беше свобода, за която жадувах.

Очите му се впиха в мен и пак не разбрах кое от тях е изкуствено. За да бъде убедителен, от време на време ставаше от стола и се надвесваше над мен, макар и не заплашително. Движеше се с грациозността на атлет, подкрепян от увереността на самоласкателството. Той обичаше себе си и това също беше очарователно.

Ако го оголиш от тайнствеността му — което беше трудна работа — ще видиш едно разглезено дете и нищо повече. Сигурно никога не му е била отказвана и най-чудатата прищявка. Пожелаеше ли нещо, получаваше го. Пожелаеше ли нещо, което принадлежи на друг, също го получаваше.

Значи, ето ти го султана на Махарийн, където вали дъжд от петрол и благословените са благословени. Богатството му не се заключаваше само в парите, но и в опасната му хубост. В пустинното си царство сигурно беше известен като Божия любимец.

Той се облегна назад, кръстоса крака, отново оправи панталоните си с онова царствено движение и ми се усмихна закачливо.

— Да предположим, че страдам от синдрома на Джейк Барне [26] Герой на Хемингуей от романа „Фиеста“, останал импотентен след раняване на фронта. — Б. ред. ? Ще има ли някакво значение?

Поколебах се, но казах:

— Не. Всички страдаме от него понякога.

— Само проверявах дали има изключения. Боже мой, но вие сте толкова ревнив! Не бихте разрешили дори на импотентен мъж да докосне жена ви? — укори ме той.

— Нещо ми подсказва, че не сте импотентен.

— Ами ако бях?

За един милион долара? Ако трябва да съм откровен, може би щях да се съглася. В крайна сметка Ибрахим ме принуди да се колебая и това се виждаше от удоволствието, с което реагираше. Тъй като познаваше човешките слабости, той беше наясно, че размислям , като преценявам новите обстоятелства, които внезапно се бяха обърнали в моя полза.